Читать «Синьо злато» онлайн - страница 26

За да не изостане в откритията, Рамирес също се бе заровил в една торбичка. Извади кратунка около петнадесет сантиметра висока, махна дървената й запушалка и я помириса.

— Може би е някакво лекарство? Мирише на алкохол.

От долната част на кратунката висяха миниатюрна паничка и дървена дръжка, с прикрепен към нея плосък камък.

Имаше и криво каменно колелце, въртящо се около ос. Пол загледа втренчено кратунката, после я пое от ръцете на другия. Напълни паничката с течност, доближи до нея плочката и драсна отгоре й с колелцето. Получи се искра, която подпали течността.

— Voila — каза той с видимо задоволство. — Първообраза на запалките Bic. Става и за лагерен огън.

Последваха още интересни открития. В една торба имаше билки, които Рамирес идентифицира като медицински приложими. В друга имаше тъничко, плоско метално парче, заострено в двата края. Когато го поставиха върху водна повърхност в чаша, то се завъртя, докато единият му край се насочи на север. Намериха и бамбуков цилиндър с монтирани в него лещи, които приближаваха образа горе-долу осем пъти. Имаше нож, прибиращ се в дървено парче. Последната им находка представляваше лък, направен от наложени една върху друга пластини, като ресор за автомобил, извити, за да дадат възможност максимално да се изтегли стрелата. Тетивата също бяха от метал. Това нямаше нищо общо с примитивното съоръжение, което човек очаква да намери в тропическата гора. Рамирес прокара длан по полираната повърхност.

— Странно — каза той. — Никога не съм срещал нещо подобно. Лъковете, използвани по тия места, са примитивни дървени оръжия с тетива от лико.

— Откъде се е научил да прави тия неща? — почеса се по главата Пол.

— Не става дума само за предметите — обърна внимание Гемей, — но и за материалите, от които са направени. Откъде са се взели?

Около масата се възцари мълчание.

— Има и по-важен въпрос — обади се Рамирес: — Кой го е убил?

— Разбира се — съгласи се Гемей. — От възхита пред техническите му постижения забравихме, че принадлежат на мъртво човешко същество.

— Имате ли някаква представа, кой би могъл да го убие? — попита Пол.

Тъмна сянка покри лицето на Рамирес.

— Бракониери. Унищожители на гората. Напоследък се появиха едни, които събират ценни билки. Те са готови да убият всеки, който им се изпречи на пътя.

— Каква заплаха може да представлява един самотен индианец? — попита Гемей.

Рамирес не отговори.

— Струва ми се — продължи тя, — че при едно убийство, следва да се започне с оглед на трупа.

— Това къде си го чула? — поинтересува се Пол.

— Може да съм го прочела в някой детективски роман.

— Идеята е добра. Да погледнем пак!

Върнаха се при реката и отвиха тялото. Пол го обърна по корем. По-малката рана на гърба показваше, че куршумът е влязъл от там. Траут внимателно откачи от врата на убития някаква гравирана висулка. На нея се виждаше крилата жена с протегнати напред ръце, сякаш излива нещо с тях. Подаде висулката на Гемей, която каза, че и напомня за египетски рисунки, отразяващи прераждането на Озирис.