Читать «Синьо злато» онлайн - страница 28

— Умирам от глад. Защо?

— Току-що двама туземци донесоха един тапир при скарата.

4

Ужасна смрад се заби в ноздрите на Остин, когато влезе през огромната врата на един хангар във военното пристанище на Сан Диего. Тя се носеше от трите левиатана, чиито трупове лежаха върху специални платформи под ярката светлина на прожекторите. Застаналият от вътрешната страна на вратата млад моряк забеляза приближаването на широкоплещия мъж със странен цвят на косата и по властното му излъчване го определи като облечен в цивилни дрехи офицер. Когато Остин отиде да се представи, морячето застана „мирно“ и доложи:

— Матрос Къмингс, сър. Може би ще ви трябва това. — Подаде му хирургическа маска, подобна на маската, която сам бе нахлузил. — Миризмата се засили особено много, откакто започнаха да вадят вътрешните органи.

Остин благодари на морячето, като се питаше кому ли се бе набило в очите, за да си заслужи такава смрадлива служба и постави маската на носа си. Тя бе напоена с ароматизиран дезинфектант, който не бе в състояние да отстрани миризмата, но потискаше естествения позив към повръщане.

— Какво си имаме тук? — попита Остин.

— Мама, татко и бебе — отвърна морячето. — Господи, какъв зор беше, докато ги довлечем тук.

Морякът не преувеличаваше. Окончателният брой на мъртвите китове се оказа четиринадесет. Да се отърве човек от тях си беше тежка задача, даже и да нямаше допълнителни боричкания около случая. Като първа държавна институция, натъкнала се на проблема, Бреговата охрана, загрижена за навигационните опасности, реши да ги извлече в открито море и там да ги потопи с оръдейна стрелба. Силно драматизираните ТВ репортажи обиколиха света и настървиха защитниците на живата природа, които се ядосаха от тази масова смърт повече, отколкото ако цял Лос Анжелис бе отишъл под водата, заедно с всичките си жители. Те настояваха за отговори и то бързо. Агенцията за закрила на околната среда (АЗОС), беше любопитна също да научи, какво бе причинило смъртта на поставени под нейна закрила млекопитаещи.

Градът Сан Диего се поболя от перспективата, огромни, вонящи трупове да доплават до неговите плажни ивици, марини, пръснати по брега къщи и хотели. Кметът се обади по телефона на местния конгресмен, който се случи член на комисията по бюджета на военноморските сили и компромисът беше постигнат с удивителна бързина. Три кита щяха да бъдат изкарани на брега за некротомия. Останалите ставаха мишени в открито море. Грийнпийс протестира, но докато изпрати морските си единици, труповете станаха на парченца китова мас, под грохота на морските оръдия.

В същото време специален влекач домъкна трите останали кита до базата. Военни кранове извадиха от водата масивните туловища и ги положиха върху импровизирани платформите които ги транспортираха до празен хангар. На секундата започнаха работа специалисти, пристигнали от няколко калифорнийски университета. Организира се походна лаборатория. Облечени като за проливен дъжд, с ръкавици и ботуши, специалисти и технически персонал гъмжаха около труповете и върху тях, като големи, жълти насекоми.