Читать «Синьо злато» онлайн - страница 25

Рамирес прекрати рязко разговора и се обърна към семейство Траут:

— Страх ги е от него — каза той, и наистина мъжете се бяха върнали при жените си. — Ако бъдете така любезен, можем да извлечем кануто на брега. Убедих ги да изкопаят гроб, но не в тяхното гробище. Ще бъде отсреща, на другия бряг, където никой не ходи, така или иначе. Шаманът пък обеща да наслага достатъчно на брой тотеми около гроба, та да не позволи на духа да тръгне да скита. — Усмихна се: — Този наблизо заровен труп ще даде на шамана допълнителна власт. Ако нещо заклинанията му не вършат работа, винаги може да обвини за това духа на мъртвия. Ще пуснем лодката по течението и духът ще може да я последва.

Пол загледа майсторски изработеното кану.

— Срамота е да се погуби такъв продукт на лодкостроителското майсторство. Но, щом е в името на общественото спокойствие… — Той хвана лодката. С общи усилия тримата бързо я изтеглиха на брега, далеч от водата. Рамирес покри тялото с плетено одеяло от лодката. След това вдигна торбата, голяма колкото сак за бейзболни щеки и вързана в горния си край с ремък.

— Може би тя ще ни разкаже повече за призрака — каза той, повел останалите назад към къщата. Влязоха в кабинета и оставиха торбата върху продълговата библиотечна маса.

Докторът я развърза внимателно и надникна в нея.

— Трябва много да внимаваме — каза той. — Някои племена използват отровни стрели за лък или за издухване през тръба. — Вдигна дъното на торбата и няколко по-малки торбички се изсипаха върху масата. Отвори една от тях и извади блестящ метален диск, който подаде на Гемей.

— Разбрах, че сте се занимавала с археология, преди да станете биолог. Може би имате представа какво е това.

Смръщила вежди, Гемей заразглежда плоския, кръгъл предмет.

— Огледало? — каза тя. — Излиза, че суетата не е черта, присъща само на жените.

Пол взе огледалото от ръката й и го обърна, за да разгледа фигурите на гърба му. На лицето му се появи усмивка.

— Имах такова като дете. Това е сигнално огледало. Вижте, точки и чертички. Не прилича на познатата морзова азбука, но погледнете тия фигурки. Това е код. Тази тичаща фигура може да означава „ела“, а тичащата в обратна посока — „бягай“. А тук имаме легнала фигура.

— „Остани на мястото си“ — предположи Гемей.

— И аз така мисля. Тия тук, двамата с копия, може би означават „ела да ми помогнеш в битката“. Това човече с животното може да е знак за лов. Изобщо, е като клетъчен телефон.

— По-добро е — отбеляза Гемей. — Не му трябват батерии и никой не ти засича минутите.

Пол попита Рамирес дали може да отвори друга торбичка и испанецът се съгласи с готовност.

— Риболовни принадлежности — обяви Пол. — Метални кукички, корда. Я, — изненада се той, вдигнал нещо като грубо изработени пинсети, — обзалагам се, че с това се измъкват заклещени кукички.

— Така ще да е — съгласи се Гемей и извади от друга торба чифт дървени гривни с прозрачна материя в кухините. Закрепи апарата към ушите си с връзчиците. — Слънчеви очила.