Читать «Синьо злато» онлайн - страница 27

Пол разглеждаше внимателно червеникавите следи по раменете на мъртвия.

— Като че са го били с камшик — отбеляза той и отново обърна трупа по гръб. — Ей, я погледнете това! — извика той, като посочи бледа резка в долната част на корема. — При друг случай бих казал, че му е ваден апандисита.

През реката дойдоха две дълбани пироги. Шаманът, украсен с великолепен накит от пера съобщи, че гробът е готов. Покриха отново трупа с одеялото и с Гемей на руля, изтеглиха бяло-синьото кану на буксир с гумената лодка, до отвъдния бряг. Траут и Рамирес пренесоха тялото няколкостотин метра навътре втората и го погребаха в плитък гроб. Шаманът нареди наоколо неща, които приличаха на изсушени части от птици и тържествено обяви пред събранието това място за вечно табу. После изтеглиха кануто до средата на реката, където щеше да го поеме течението и го отвързаха.

— Докъде ще стигне? — попита Пол, докато бяло-синият съд поемаше под погледите им последния си път.

— Недалеч оттук има бързеи. Ако не се разбие там и не се заплете някъде, може да стигне морето.

— Ave atque vale — каза Траут, цитирайки древния римски поздрав към мъртвите: — Привет и сбогом.

Върнаха се обратно през реката. Докато излизаше от гумената лодка, Рамирес се подхлъзна на мокрия бряг.

— Ударихте ли се? — попита го Гемей.

Лицето на доктора се сви от болка.

— Виждате ли, злите сили вече започнаха да действат. Явно съм си навехнал нещо. Ще му сложа студен компрес, но май ще ми е нужна помощ, за да се прибера.

Закуцука към къщата, подкрепян от двамината Траут. Рамирес каза, че ще съобщи на местните власти, но не очаквал реакция. Все още мнозина в тая страна споделяха гледището, че добър индианец е само мъртвият индианец.

— Е, добре — каза докторът в заключение, — станалото не може да се промени. Да помислим за вечерята!

Семейството се прибра в стаята си за почивка и да се приготви за вечеря. Рамирес събираше дъждовна вода в цистерна на покрива и оттам тя се спускаше по тръби към душ. Мислите на Гемей бяха още заети с индианеца. Докато се бършеше, тя попита:

— Спомняш ли си Снежния човек, когото откриха в Алпите?

Пол се бе нагласил в копринен халат и се изтягаше с ръце под главата върху леглото.

— Естествено. Каменния век. Възрастен мъж, замръзнал в глетчер. Какво за него?

— От намерените предмети се съди за начина на живот по онова време. Местните индианци също принадлежат към каменния век, според развитието си. А нашият синелик приятел не се вмества в модела. Как се е научил да прави ония неща? Ако ги бяха намерили у Снежния човек, всички вестници щяха да са пълни с това. Сякаш ми е пред очите: „Снежния човек си пали с Bic“.

— Може да се е абонирал за „Направи си сам“.

— Може да чете и „Наръчник на момчето“, но дори и да получава всеки месец напътствия, как да произвежда подобни неща, откъде ще си достави материалите за тях?

— Може би, доктор Рамирес ще ни осветли този въпрос по време на вечерята. Надявам се, да си гладна — добави Пол, загледан през прозореца.