Читать «Синьо злато» онлайн - страница 22

— Не мога да му се сърдя — огледа той похотливо тяло й с вдигнати като на Граучо Маркс вежди.

— Мама винаги ми е казвала да внимавам с мъже, които носят папийонки и си сресват косите на път.

— А аз не съм ли ти казвал, че приличаш на Лорън Хътън? — попита той с пафкане на въображаема пура. — И че много ме привличат жени с такова секси разстояние между резците?

— На бас, че разправяш това на всяка — парира Гемей, като придаде на и без друго ниския си тембър дрезгавостта на Мае Уест. — Лекото, любовно клъвване на Сирано имаше за мен научна стойност.

— Да не осъзна, че развиваш фетишизъм към носове?

Тя му каза да не дрънка глупости с повдигане на вежди.

— Не, макар да не изключвам такава възможност. Научих, че речните делфини може и да са по-назад в развитието си от своите соленоводни братовчеди и като цяло, по-мекушави от морските си роднини, но са интелигентни, игриви и имат чувство за хумор.

— И ти щеше да имаш, ако беше боядисана в розово и сиво, ако в плавниците ти ясно се очертаваха пръсти, на гърба си носеше перка, която сама по себе си е чиста смешка и ако главата ти приличаше на смачкан пъпеш.

— Нелоши биологически наблюдения за един дълбоководен геолог.

— Радвам се, че мога да бъда полезен.

Тя го целуна по устните.

— Наистина ми помагаш много. Цялата тая работа по компютърния профил на речното русло. Беше приятно разнообразие. Почти съжалявам, че трябва да се прибираме.

Пол огледа спокойното обкръжение.

— И на мен ми хареса, всъщност. Това място напомня средновековна катедрала. И животните бяха много мили макар да не съм убеден, че ми харесват волностите, които си позволяват с на жена ми.

— Отношенията ни със Сирано са с чисто платоничен характер — вдигна надменно брадичка Гемей. — Той просто искаше да привлече вниманието ми, заради което аз ще го нагостя.

— Ще го гостиш?

— Ще го нагостя с риба. — Тя удари няколко пъти с веслото по балона на лодката. Откъм мястото, където лагуната се сливаше с реката се чу плясък. Сиво-розова издатина с дълга и къса гръбна перка зацепи към тях, оставяйки V-образна следа. Заобиколи лодката и нададе кихащ звук през дихателния си отвор. Гемей хвърли парченца риба във водата, а тъничкия клюн се разтвори отгоре и лакомо ги излапа.

— Дотук сме намерили потвърждение на апокрифните разкази, че делфините идват при повикване. Мога да си представя и как помагат при риболов, съгласно разказите на туземците.

— Освен това, ти доказа и че Сирано се справя много добре с твоята дресура, имаща за цел да му осигурява прехраната.

— Вярно е, но от друга страна, приема се, че тези същества са недоработени версии на соленоводните си събратя и за мен беше интересно да науча, че мозъкът им е изпреварил по развитие физическите форми.

Погледаха със задоволство обиколките на делфина и като установиха, че дневната светлина започва да намалява, решиха да се прибират.

Докато Гемей подреждаше нещата си, Пол стартира извънбордовия двигател и изведе лодката от лагуната върху бавните води на реката. Мастилената вода промени цвета си в наситено зелен. Делфинът ги придружаваше, но щом разбра, че няма да има повече гощавки, смени рязко курса си като изтребител. Не след дълго крайречната растителност отстъпи място на голяма поляна. Няколко тръстикови колиби се бяха скупчили около бяла, измазана къща, с колонада в испански колониален стил и червен керемиден покрив.