Читать «Синьо злато» онлайн - страница 21

Гемей се изсмя с гъргоренето на водопровод, малко преди да пусне вода през кранчето. Натисна с палец бутона, пускащ въздух в костюма й. След миг главата й щръкна над спокойната повърхност, като на пластмасово човече с оловно дупе. Тя се отпусна в надутия си костюм, измъкна пластмасовия мундщук на дихателя и се разля в широка усмивка.

Пол Траут седеше в надуваемата си лодка с твърдо дъно, на няколко метра встрани. В изпълнение на задачата си като осигурител, той бе следвал с лодката следата мехурчета, идващи откъм дихателния апарат на жена му. Изненадан бе от внезапното й изплуване, а хиленето направо го обърка. Свил устни в недоумение, той наведе глава в характерната си поза и надникна над несъществуващи очила.

— Наред ли си? — попита той и примигна с лешниковите си очи.

— Аз съм си съвсем наред — отвърна Гемей, макар очевидно да не беше. Смехът й избухна отново, при неразбиращия израз на Пол. Задави се с нежелана глътка вода. Мисълта, че може да се удави от смях, я разсмя още повече. Налапа отново мундщука. Пол загреба към нея, наведе се и протегна ръка.

— Съвсем сигурна ли си, че си наред?

— Да, наред съм — отвърна тя. Възвърнала самообладание и изплюла мундщука, тя преодоля нов пристъп на кашлица и каза: — Нека се кача!

Хваната за страничния балон на лодката, тя подаде на мъжа си леководолазните си принадлежности, а той се пресегна и с лекота прехвърли всичките й шестдесет килограма в лодката. В светлокафявите си шорти и риза с военна кройка и пагони в същия цвят, с поплинената шапка с нагъната периферия, той приличаше на избягал от Изследователския клуб на Викторианския век. Огромната, тропическа папийонка, кацнала под адамовата му ябълка, беше всъщност една от любимите му крещящи вратовръзки. Траут не виждаше причина да прави компромиси с безупречното си облекло, дори и в дебрите на венецуелския тропически лес, където набедрената препаска минаваше за строго официално облекло. Контешките одежди на Пол контрастираха с огромната му физическа сила, натрупана в Кейп Код по време на рибарските му години. Твърдите като раковини мазоли си бяха отишли от дланите му, но натрупаните от мъкнене на рибни каси мускули изпъкваха под безупречното му облекло, а и той много добре знаеше как да използва мощта на двуметровия си корпус.

— Дълбокомерът показва едва девет метра, така че веселбата не е резултат от азотно опиянение — отбеляза той с типичния си, аналитичен подход.

Гемей развърза дългата си до раменете коса, чийто тъмночервен цвят бе вдъхновил почитащия виното неин баща да я назове с името на един сорт грозде от френската област Божоле.

— Много задълбочено заключение, скъпи — отвърна тя, изцеждайки водата от косата си. — Смешно ми стана, защото докато си мислех, че съм интервент, се превърнах в интерменирана.

— Какво облекчение — примигна Пол. — Това определено внася яснота в положението. Аз, естествено, знам какво е интервент, но интервенирана.

Тя му отправи ослепителна усмивка:

— Сирано, делфинът, ме издебна и ми удари един нос.