Читать «Синьо злато» онлайн - страница 19

— Отдръпни вече, Джо!

Машината на Али пое по курс, който минаваше зад кърмата на дървената яхта и сочеше към флотилията зрители. Лодките се пръснаха, като сухи листа пред вятър. Остин знаеше, че отклонената от курса си лодка на Али ще блъсне неговата под същия ъгъл, както става с топките на билярдна маса. Не можеше да прецени, колко време ще им трябва, за да накарат другата лодка да се отклони. Сега двамата с Джо, на свой ред, се носеха към бялата яхта и сблъсъкът беше въпрос на мигове. Вече виждаха ужасените лица на хората по палубата. Лодката напредваше със седемдесет и пет мили в час. Даже и да спреше машините, после трябваше да ги изчегъртват от дървения борд на старата яхта.

— А сега? — извика Завала.

— Дръж същия курс! — викна в отговор Остин.

Завала изпсува тихичко. Имаше пълно доверие в способностите на Кърт да намира изход от задънени улици, но понякога действията на партньора му противоречаха на всякаква логика. Дори и да си мислеше, че тази заповед означава самоубийство, Джо не го показа. Цялата му същност настояваше да завърти кормилото и да опита последната възможност да се измъкне, но вместо това, той упорито следваше безумния курс, сякаш шестдесетметровият кораб, изпълващ полезрението му като бяла стена, не бе нищо повече от мираж. Стисна зъби и напрегна мускули в очакване на удара.

— Наведи се! — заповяда Остин. — Дръж главата си ниско! Ще я забия!

Наведе се и натисна газта докрай, като в същото време вдигна елероните и спусна надолу пропелерите. Забиването е нещо, което в нормален случай трябва да се избягва. То става, когато лодката се спуска от една вълна и се забива в друга. Най-лошият случай на забиване се нарича „подводница“, тъй като в такава се превръща забилата се във водната маса лодка. Далеч от мисълта да избегне такава възможност, Остин всъщност разчиташе на нея. Той си пое дъх, а лодката заби нос под ъгъл и продължи под вода като язовец в дупка. С пълната тяга на двигателите си, „Червено мастило“ се превърна от глисер в подводница.

Лодката мина под кила на движещата се яхта, но не достатъчно дълбоко, за да избегне откъртването на двата кокпита. Разнесе се някакъв особен, воднист звук. Перките на кораба се разминаха на сантиметри с главите им. След това катамаранът изскочи от другата страна, като някаква много голяма и много червена, летяща риба. Той спря, а двете му машини се задавиха в облак червен дим.

Лодката имаше вътрешен скелет, който би могъл да издържи нападение от стадо добре охранени слонове. Кокпитите бяха по-уязвими. И двете плексигласови черупки бяха отпрани изцяло. В отвореното от тях пространство нахлуваше океанът.

Завала изкашля малко вода и попита:

— Как си? — Мургавото му, красиво лице имаше смутен израз.

Остин смъкна шлема си, за да разкрие гъста коса с платинен, почти бял цвят. Разгледа следите от витлата на яхтата върху палубата и разбра, че са се отървали на косъм.

— Още се числя към живите — отговори той. — Но не мисля, че „Червено мастило“ е замислена като кабрио.