Читать «Синьо злато» онлайн - страница 11
Клайв Къслър
Като се изключи пращенето на горящата трева, ромона на реката и съскането на нажежения метал при допира с нея, наоколо цареше тишина.
Не след дълго, откъм гората се зададоха призрачни сенки. Мълчаливи, като от дим, те се приближаваха към безформената развалина на самолета.
1
Западно от Енсинитас, на тихоокеанския бряг, на котва се полюляваше моторната яхта „Непенте“, най-голяма сред пръснатата наоколо флотилия, включила сякаш всяка възможна, ветроходна или моторна лодка в района на Сан Диего. С обтекаемите си, издължени контури, копиевиден бушприт — продължение на извисения нос и лакирана надстройка, шестдесетметровата „Непенте“ изглеждаше като фин порцелан върху делфтова глазура. Лакът й светеше като огледало, а металните части блестяха на калифорнийското слънце. Вимпели и флагове я обточваха от носа до кърмата. От време навреме, по някой балон се откъсваше от нея, за да се устреми към безоблачните висини.
В просторния салон, обзаведен в британско-имперски стил, струнен квартет изпълняваше Вивалди за едно сборище официално облечени холивудски типове, мастити политици и хлъзгави телевизионни звезди, накачулили една дебелокрака, махагонова маса, за да се тъпчат като невидели с гъши пастет, хайвер от белуга и скариди.
Навън, изпълнили жарките слънчеви палуби, задъвкали евтини сандвичи, деца с патерици или в инвалидни колички се радваха на чистия морски въздух. Като квачка, сред тях се разхождаше възхитителна жена към петдесетте. Благото очертание на устните и синчеца на очите й бяха добре познати на милионите почитатели на Глория Екхарт. Почитатели на филмите и телевизионните й предавания. Всички знаеха за нейната дъщеря Елси, симпатичното, луничаво момиченце, което сега обикаляше палубата в инвалидната си количка. Екхарт бе оставила актьорската си кариера в своя апогей, за да посвети всичкото си време и цялото си богатство в помощ на деца като нейното. Влиятелните и заможни гости, които в момента смучеха „Дом Периньон“ долу в салона, скоро щяха да бъдат призовани да развържат кесиите си в полза на фондация „Екхарт“.
Екхарт имаше вроден усет към промоциите, който я насочи да наеме за тържеството именно „Непенте“. Когато през 1930 година съдът слезе от стапела на корабостроителниците на Дж. Л. Уотсън в Глазгоу, това бе една от най-изящните моторни яхти, пускани някога на вода. Първият й собственик — английски аристократ — я загубил след нощно покерно сражение срещу холивудски магнат, прочут със слабостта си към карти, маратонски гощавки и непълнолетни старлетки. Преминала през ръцете на поредица еднакво безразлични към съдбата й собственици и след безуспешен опит да бъде превърната в риболовен кораб, тя попада в най-забутаната част на яхтен пристан. Там, разпадаща се в рибешка смрад, я открива друг магнат, тоя път от Силиконовата долина, който, след като вложил във възстановяването й милиони, решава да си ги върне, като я дава под наем за случаи, като благотворителния излет на Екхарт.
