Читать «Синьо злато» онлайн - страница 10

— Няма да устискам до Сан Педро — каза той с влажно гъргорене.

— Трябва да го направиш! — отвърна му тя.

— Няма да стане.

— Дяволите да те вземат, Карлуш, ти и твоят човек ни докарахте тая беля и ти ще ни извадиш от нея!

Той се усмихна вяло.

— Какво ще сторите, senhora, ще ме застреляте ли?

Очите й пламнаха.

— Ще съжаляваш, че не съм го направила, ако не приземиш това нещо!

— Принудително кацане — поклати глава Карлуш. — Само това ни остава. Намерете място!

Панорамното стъкло отпред разкриваше прекрасна гледка към гъстата, тропическа гора отдолу, Франсешка имаше усещането, че летят над огромно поле броколи. Отново разгледа безкрайната зеленина. Безнадеждно. Стой! Слънчевите лъчи се отразяваха от нещо лъскаво.

— Това какво е? — посочи тя.

Карлуш изключи автопилота и пое управлението. Насочи машината към блестящата повърхност, която се оказа гигантски водопад. Появи се и тясна, криволичеща река. Покрай нея личаха безформени пространства жълти и кафеникави треви.

Сам той почти на автопилот, Карлуш се насочи към откритото пространство с тридесетградусов десен завой. Изтегли елероните на крилете и с остър наклон надясно, приготви машината за окончателния й курс. Намираха се на петстотин и петдесет метра височина и започваха спускане по дълга права. Карлуш изтегли елероните още, за да намали скоростта.

— Много ниско! — изръмжа той. Върховете на дърветата се бяха втурнали насреща им. С родена от отчаянието свръхчовешка сила, той натисна лоста на газта и даде допълнителна мощност на двигателите. Машината започна бавно да се издига.

В замъгления му взор се появи мястото за приземяване. Беше ужасяващо, тясно и неравно, голямо колкото пощенска марка. Скоростта им беше малко над двеста и петдесет километра в час. Прекалено висока!

От гърлото на Карлуш се донесе мокър хрип. Главата му се килна върху рамото. От устата му бликна кръв. Пръстите се бяха впили в безсмислена мъртвешка хватка в контролните лостове. От уважение към професионалните му качества, трябва да се отбележи, че в последния си миг той успя да насочи машината превъзходно. Когато докосна повърхността, тя направи няколко подскока без да се обръща, също като плоско камъче върху вода.

Фюзелажът издаде сърцераздирателен звук, когато се вряза в земята. Триенето между него и почвата намали скоростта, но все още си оставаше над сто и петдесет километра в час. Корпусът ореше като плуг. Крилете се откъснаха, резервоарите експлодираха и през следващите триста метра разбитият самолет бе придружаван от две оранжево-черни струи пламък.

Фюзелажът щеше да стане на парченца, ако тревистата повърхност не бе отстъпила място на влажна, мека ивица крайречна тиня. С откъснати криле, с наплескана от кал синьо-бяла обшивка, разбитият самолет приличаше на огромен червей, засилен да потъне в тинята. Той се плъзна по повърхността й и най-накрая наведе нос в реката, Франсешка полетя към контролните екрани и загуби съзнание.