Читать «Синьо злато» онлайн - страница 9

Вторият пилот беше наведен напред. Не падаше, задържан от предпазните колани. В преградата между пилотската и пътническата кабини зееше дупка. Дупка имаше и в облегалката на втория пилот. Последният изстрел на Филипо.

Франсешка изправи бразилеца. Стенанието му й съобщи, че е още жив.

— Можеш ли да говориш? — попита го тя.

Карлуш обърна очи и изхриптя:

— Да.

— Добре! Прострелян си, но мисля, че нямаш засегнат важен орган — излъга тя. — Сега ще спра кръвта.

Донесе аптечката с мисълта, че всъщност й трябва шокова зала в отделение за бърза помощ. Почти припадна, като видя локвата кръв, образувана от стичащата се кръв по гърба на мъжа. Притиснатият към раната компрес потъмня начаса, но може и да бе забавил загубата на кръв. Невъзможно бе да се прецени. Единственото нещо, което знаеше с положителност беше, че човекът умираше.

Осъзнала ужасяващата истина, тя погледна към светещите контролни табла, парализирана от мисълта, че този умиращ човек държи ключа към нейния живот. Трябваше да го закрепи.

Франсешка отиде за бутилката ром и допря гърлото й до устните на мъжа. Повечето течност се разля по бузите му, а малкото количество в гърлото, го задави. Той се закашля и поиска още. Алкохолът върна цвета на лицето му и искрицата живот в изцъклените му очи.

Тя долепи устни до ухото му.

— Трябва да летиш — произнесе с равен глас. — Друг шанс нямаме!

Близостта на красивата жена сякаш му даде сили. Погледът му беше стъклен, но напрегнат. Кимна и посегна към бутона на радиото, което го свързваше директно с контрола на полетите в Рио. Франсешка се отпусна в пилотското кресло и нахлузи слушалките. Чу шумовете от кулата. Карлуш я помоли с поглед за помощ, Франсешка заговори, като обрисува положението им на дежурния.

— Какво да правим? — попита го тя.

След мъчителна пауза, гласът каза:

— Веднага се насочете към Каракас.

— Каракас е много далече — изграчи Карлуш, мобилизирал всички сили. — Нещо по-близо.

Проточиха се още няколко мига.

Гласът на диспечера се чу отново:

— Има малка провинциална писта на триста и тридесет километра от вас, по посока на Каракас. Сан Педро. Не разполагат с техника за автоматично насочване, но времето е отлично за кацане. Ще се справите ли?

— Да — отговори Франсешка.

Пилотът се замъчи с клавиатурата на бордовия компютър. Напрегнал всички сили, набра сателитните координати на Сан Педро и ги въведе.

Поведен от компютъра, самолетът започна да завива.

Карлуш се усмихна едва-едва.

— Нали ви казах, че тая машина лети сама, senhora? — Свистящите му думи прозвучаха и някак замаяно. Изглежда, загубата на кръв си казваше думата. Въпрос на време беше да загуби съзнание.

— Не ме интересува как лети — отвърна остро тя. — Важното е, да ни свали долу.

Карлуш кимна и включи програмата за автоматично снижаване до шестстотин метра. Самолетът започна да се спуска през облаците и не след дълго се видяха зелени петна. Видът на твърда почва едновременно зарадва Франсешка и я уплаши. Страхът й се засили, като видя Карлуш да потреперва, сякаш го удари ток. Сграбчи ръката й и я стисна в мъртвешка хватка.