Читать «Синьо злато» онлайн - страница 13

Хосе (Джо) Завала се бе изгърбил над кормилото в левия кокпит. Ръцете му в ръкавици здраво стискаха мъничко кормило, което нямаше вида на средство, държащо лодката в нужното направление. Имаше усещането, че прицелва лодката, а не я насочва. Устните му бяха здраво стиснати. Огромните му, кафяви очи бяха загубили обичайния си топъл поглед, напрегнати през матирания плексиглас, за да долавят всяка промяна в условията вън — вятър и вълни. Подскачащият нагоре-надолу нос още повече затрудняваше задачата му. Докато Остин усещаше поведението на двигателя буквално с дъното на гащите си, Завала разчиташе пулса на вълните и вятъра чрез напрежението на руля.

— Каква ни е скоростта? — излая Остин в интеркома, свързващ двата кокпита.

Завала погледна дигиталния дисплей на скоростомера.

— Сто двадесет и две. — Погледът му се плъзна към компаса. — Точно по курса.

Остин погледна часовника си и картата, прикрепена към лявото бедро. Трасето от сто и шестдесет мили започваше при Сан Диего, правеше два остри завоя при остров Санта Каталина и се връщаше към стартовата линия, давайки възможност на хиляди зрители по плажната ивица да наблюдават драматичната развръзка. Последният завой трябваше да се направи всеки момент. Той присви очи и погледна през пръските на кокпита надясно. Забеляза вертикална линия, а след нея — друга. Мачти! Лодки със зрители бяха оградили от двете страни трасето. След тях трябваше да стигнат катера на Бреговата охрана и веднага до него буя на последния завой. Хвърли бърз поглед през рамо и мерна златен слънчев отблясък.

— Ще вдигна на сто и тридесет — викна Остин.

Твърдите удари, предавани по кормилната трансмисия говореха за засилване на вълнението. Завала бе забелязал вече бели зайчета по гребените на вълните и белезникава водна повърхност в далечината. Това показваше, че вятърът се засилва.

— Не знам дали трябва — надвика той воя на машините. — Вдигни само малко. Къде е Али Баба?

— Кажи-речи, на врата ни!

— Луд ще е, ако сега се опита. Трябва да си стои отзад, да ни остави да обираме вълните, както досега и после да натисне на последната отсечка. Напълно са непредсказуеми и морето, и вятърът.

— Али не обича да губи.

— Добре, вдигни на сто двадесет и пет — изръмжа Завала, — може би ще изостане.

Остин натисна лостовете и усети с пръстите си нова мощ. След миг Завала се обади:

— Сто двадесет и седем. Изглежда наред.

Златната лодка поизостана, после отново съкрати разстоянието. Остин вече можеше да прочете черния надпис отстрани: „Хвърчащото килимче“. Водачът не се виждаше зад тонирания плексиглас, но Остин знаеше, че брадатият младеж с вид на Омар Шариф, е ухилен от ухо до ухо. Син на хотелски магнат от Дубай, Али бин Саид беше сред най-коравите състезатели в един от най-опасните спортове в света — Клас I в крайбрежни гонки.