Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 9

Уилър Касиди беше известен в университета в Южна Калифорния. Всички говореха за него. Изпълненията му бяха легендарни. Веднъж с риск за живота си скочи от покрива на сградата, защото се беше хванал на бас. Друг път вкара фолксвагена си на стадиона, докато имаше мач. Отстрани на боядисаната си в яркочервено и златисто кола бе написал: „Вкарайте един гол и заради мен“. После поръси привържениците на отбора от университета в Лос Анджелис с топла бира от грамадно буре. Бяха го арестували шест пъти за различни нарушения и лудории и накрая го изключиха. Подвизите му бяха описвани в студентския вестник „Яркочервено и златисто“ най-малко веднъж месечно по време на колоритната му академична кариера, но това беше отдавна. Сега беше безделникът от клуба. „Уестридж“ в Бел Еър, Калифорния, беше домът му.

Клуб „Уестридж“ имаше редица строги изисквания за членство. Семейният произход и етническата принадлежност трябваше да бъдат приемливи. Необходимо беше добро обществено положение. Не се допускаха хора от света на шоубизнеса. Уилър беше приет, когато навърши двайсет и една, защото баща му, Уилър Касиди Старши, беше дългогодишен член.

Уилър Младши неколкократно бе викан пред дисциплинарната комисия на клуба. Опитваха се да решат дали да го изритат заради краткотрайната му връзка с красивата и палава съпруга на старши член, който обаче беше и председател на комисията по правилника. Аферата бе последвана от шумен развод. Дотогава името на покойния баща на Уилър го бе спасявало, но този път изключването му от клуба изглеждаше неизбежно.

Уилър Старши беше брокер по инвестициите и аналитик по акциите на компаниите. Постигна успех и отвори собствена брокерска фирма. Почина предишната година, отнемайки на Уилър Младши радостта от живота. Имаше нещо вълнуващо в това да бъдеш лошият син на властен, вечно навъсен баща и тази тръпка изчезна, когато старецът гушна босилека. Сега лудориите му изглеждаха по-скоро отчаяни, отколкото забавни. Гневът на баща му беше вдъхновение за шегите му.

Уилър започна да пие повече и сутрин, когато станеше, главата го цепеше. Очите му пареха, а стомахът му се бунтуваше. Наближаваше средна възраст и освен трите години в университета в Южна Калифорния и други две в морската пехота, не бе направил нищо.

Записа се в морската пехота само заради заканата на баща му, че ще го лиши от наследство, след като го изхвърлиха от университета. Приеха го в специалните сили и когато уж влезе в правия път, позорно го изгониха, защото го хванаха да чука съпругата на командира си. Оттогава не бе довършил нито едно начинание докрай, освен стотици бутилки с шотландско уиски. Веднъж прочете за някакъв възрастен особняк, който живеел в пустинята и си построил къща от празни шишета. Ако Уилър имаше архитектурни амбиции, от бутилки, които бе пресушил, можеше да построи цял град.

Стана дванайсет и трийсет и ръцете му започнаха да треперят. Още беше рано, но той тръгна по тесния коридор към грил бара и към първата си чашка за деня. Мина покрай снимките на видни членове на клуба, спечелили признание или слава благодарение на връзките на „Уестридж“. Докато вървеше, погледна през стъклените врати на ресторанта, където обядваха членовете, и забеляза по-малкия си брат Прескот заедно с още пет-шест бизнесмени. Бяха приключили с обяда и пред всеки имаше жълт бележник. Брат му говореше нещо, а останалите си водеха бележки. Анджи Уонг, секретарката на Прескот, забеляза Уилър, потупа шефа си по рамото и му прошепна нещо. Той вдигна глава. Издълженото му лице помръкна, като видя брат си. После леко поклати глава, сякаш искаше да каже: „Не влизай“.