Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 8

Щеше да започне нов празник.

Първа част

Братя

1.

1998, Годината на тигъра

Уилър и Прескот

Фоайето на клуба с ограничен достъп „Уестридж“ беше любимото място на Уилър. Пристигаше всяка сутрин около десет, настаняваше се на кожения диван и разгръщаше „Лос Анджелис Таймс“. Напоследък само преглеждаше първата страница, после веднага прелистваше на спорта и прочиташе резултатите. Останалата част от вестника не го интересуваше. По-рано го прочиташе от начало до край, но сега статиите за полицейска бруталност или злоупотреби със средства за политически кампании не привличаха вниманието му. Смътно съзнаваше факта, че кръгозорът му се стеснява, но успяваше да преглътне тези мисли с помощта на шотландско уиски.

Бежовият диван предлагаше удобна позиция, защото беше пред прозореца, гледащ към тенискортовете. Уилър или ухажваше съпругата на някой нов член на клуба, или играеше голф с някой слабак на средна възраст. В един часа на обяд обикновено се преместваше в грил бара и оттам лениво наблюдаваше момичетата в сексапилни полички, които минаваха покрай него.

Той беше трийсет и седем годишен, красив и безгрижен. Привличаше неудържимо жените от всички възрасти. Къдравите му черни коси падаха свободно на челото. Четвъртитата му челюст и белите зъби бяха магнит за мадамите, макар че някога стегнатото тяло бе започнало да се отпуска от натрупаните излишни тлъстини, а ръцете му се разтреперваха в единайсет всяка сутрин и едва след като изпиеше чашка „Ват 69“, се успокояваха.

Уилър не оправда очакванията на баща си. Първият му грандиозен провал беше преди шестнайсет години, когато го изхвърлиха от университета в Южна Калифорния за пиянство, предизвикване на безредици, както и, по думите на декана, за „безнадеждни научни перспективи“. Последният инцидент, станал повод за изключването му, беше юмручният бой в бар „Джули“, в който се бе включил след мача със Станфордския университет. Два часа търпя трима тъпаци от Станфорд, после свали от лявата си китка часовника „Картие“ за хиляда долара и вкара в травматологията самозабравилите се студенти. Уилър имаше силен удар и макар и пиян, можеше да пребие противника си. Лявото му кроше беше смъртоносно. Предпочиташе да разговаря, отколкото да се бие, но от време на време се налагаше „да излезе навън“ с някого. Беше наложително да умее да се бие, щом се заглеждаше по чужди жени.