Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 40

— Носят се слухове… Вече няколко полицаи от Хонконг трябваше да бъдат изкоренени от градината ти. Ще те наблюдават отблизо. Трябва да направиш своя избор. Човек не може да седи на два стола.

— Това е бил планът ти през цялото време — отбеляза Уили, осъзнавайки, че е бил умело манипулиран от лукавия политик, за да заеме този пост.

— Ти се оказа човекът, когото търсех.

— Не се стремя към политическа кариера.

— Ще ти хареса. Ние с теб много си приличаме. Ще видиш… Повече няма да говоря по този въпрос. Всичко е решено. Вече си много богат. Колко пари може да похарчи човек? Предлагам ти истинския еликсир на живота — неограничена власт.

— Парите означават власт — рече Уили. Още се съмняваше в перспективата за живот в политиката.

— Ще ти дам повече власт, отколкото си мечтал.

— Как мога да бъда сигурен?

— Имаш думата ми.

— И двамата познаваме удоволствието на дълголетието. Но и най-дългата река накрая стига до морето. Какво ще стане, ако загубя личната ти подкрепа? Моето Бяло ветрило, Хенри Лиу, е избухлив и силен. Вкуси ли от сладкия нектар на властта, той ще изплюе само семена на отмъщение, ако му противореча. Ще преживея опасни мигове, ако се опитам отново да заема поста си. Може да загубя труда на целия си живот заради четиригодишния мандат на губернатор. По всяка вероятност ще остана само с титлата.

— Тогава ще подпишем споразумение. Обещавам, че условията ще те удовлетворят. Понякога човек трябва да откликва по важни поводи или да се изправи пред болката от разочарованието на приятел.

Заплахата беше недвусмислена. Чен Бода вече бе взел решението. Уили се вгледа в очите му и след минута кимна.

На другата сутрин лимузината отново взе Уили. Този път „Петте океана“ не беше в колата. Уо Лап Лин пътува сам. Автомобилът мина през внушителната яркочервена порта на градината „Зон Нан Хай“ и покрай четиримата войници от Червената армия, които постоянно я пазеха.

Посрещна го Чен Бода. Двамата тръгнаха по моравата в двора към съвършено оформеното езеро. В средата имаше остров, на който се издигаше скромна, но елегантна пагода, където под стража бе живял император Куанг-Су след неуспешния опит за преврат, така наречените „Стоте дни“ през 1898 до смъртта си през 1908 година. Куанг-Су се бе опитал да демократизира Китай и бе заплатил жестока цена. Съветниците му бяха обезглавени или избягаха от Китай. Той бе затворен като птица в клетка до края на живота си.

Уили и Чен Бода минаха по дървения мост и се приближиха до пагодата. Там на една пейка ги чакаше новият президент на Китай. Беше облечен в черен костюм, колосана бяла риза и черна вратовръзка. Уо Лап Лин знаеше, че с разрастването на китайската икономика един ден този човек ще стане най-могъщият мъж в света, но сега му се виждаше странно безличен. Беше висок, с безизразно лице, изпъкнало чело и носеше тежки очила с черни рамки. Чен Бода изостана и направи знак на Уили да пристъпи напред. От полегатите покривни греди на пагодата висяха два красиви ръкописа, изработени от самия император Куанг-Су по време на изгнанието му тук. На единия пишеше: „Свел покорно глава пред небето, аз гледам Синьото езеро“ — метафора на надеждата и свободата, които ще дойдат с благословията на Буда. На другия ръкопис пишеше: „Десет хиляди години не са достатъчни, за да покажеш уважението си към добрия родител“. Това беше безуспешен опит да спечели благосклонността на ужасната възрастна вдовица императрица Цу-Хси, която бе предотвратила опита за преврат и бе затворила императора.