Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 24

Уилър спря и видя червена тойота в алеята пред къщата. Слезе, прекоси моравата и натисна звънеца. Камбанките бяха също като в дома на баба му в Болдуин Парк. Смътно си спомняше как стои на портата й като дете, може би едва на три години, и натиска звънеца на голямата бяла къща в испански стил, после се крие, всеки път, когато някой отвори, докато накрая дядо му застане на прага и започне да го моли да престане. Какъв шегаджия беше! Уилър побъркваше семейството си още преди да може да седи на гърнето.

Никой не отвори външната врата, затова той заобиколи къщата и се приближи до задния вход. Там откри още едно странно нещо. Ключалката беше разбита и вратата открехната.

Той я бутна и влезе в малка кухня. Веднага разбра, че къщата е претърсвана. Бавно обиколи всички стаи и видя, че навсякъде е разхвърляно. Извика Анджи, но никой не му отговори. Последната врата, която съзря, водеше към мазето. Той запали лампата и предпазливо тръгна надолу по дървените стъпала.

Мазето беше превърнато в гимнастически салон с огледала на стените.

Образът на Анджи Уонг се отразяваше в повечето от тях.

Тялото й бе завързано на гимнастическата пейка. Голо и кървящо. По тялото й имаше стотици порезни рани. Жената беше жестоко обезобразена. Плътта й беше разрязана и се бе свила. Раните се бяха сбръчкали и сълзяха. Лицето й беше лъскаво и червено. Очите бяха отворени, а разсечената уста — застинала в безмълвен писък. Езикът сякаш не беше в устата. На корема й имаше снимка на млад китаец.

„Ват 69“ е страшно хубаво уиски, но много по-приятно, когато го пиеш, отколкото когато го повръщаш. Съдържанието на стомаха на Уилър се изля на килима и опръска испанските му обувки. Изцапа ризата му и широкия ленен панталон.

Шегичка. Поредният шедьовър на Уилър Касиди.

5.

Таниша и Кенета

Беше второто новолуние след зимното равноденствие. Девети февруари. Китайската Нова родина.

Рей Фонг и Ал Катсукура нямаха никакво желание да ходят чак до шибания Торанс, защото мислеха да празнуват. Ал беше японец, но не пропускаше празник с пиене, който и да го организираше. Макар и с нежелание двамата възложиха задача на Таниша Уилямс.

Детективът, посетил мястото на престъплението, смяташе, че убийството е ритуално и искаше някой от отдел „Азиатска престъпност“ да направи оглед на трупа. Жертвата беше китайка, или поне така предполагаха. Толкова зверски беше насечена, че бе трудно да се определи.

Рей прекоси застлания с линолеум под на неугледния кабинет на петия етаж, където се помещаваше отдел „Азиатска престъпност“, и пусна на бюрото на Таниша зеленото картонче със съобщението за случая. Тя говореше на мандарински по телефона. Опитът й беше жалък, но поне се стараеше. Рей Фонг говореше почти свободно този диалект, но не й помогна, защото от Отдела за вътрешно разследване му бяха казали да не се занимава с нея. Всички му го казваха.

Таниша Уилямс, известна на приятелите си като Тиша, беше отрова за отдел „Азиатска престъпност“. Бяха я преместили там от отдел „Наркотици“ в полицията на Лос Анджелис и всички знаеха, че една чернокожа жена няма шанс да извърши успешно разследване, свързано с азиатци. Азиатците нямаха доверие на другите раси, особено на чернокожите. Фактът, че Таниша беше жена, само влошаваше нещата, независимо колко стройно беше тялото й и колко красиво лицето й с цвят на какао. Въпреки това Рей я уважаваше, защото веднага щом я назначиха, тя се залови за работа. Първия ден взе от библиотеката купчина книги за азиатските култури и непрекъснато чете, дори по време на обяда. Таниша сякаш не съзнаваше, че трябва да е нащрек, докато детективите от Отдела за вътрешно разследване ровеха в миналото й и търсеха уязвими места. Проучваха я, защото като момиче, преди да стане ченге, бе имала връзка с кварталната банда „Льохманите“. И сега изпитваха съмнения дали не предава информация от разследванията на едновремешните си приятели. Отдел „Наркотици“ се занимаваше с чернокожите гангстери в Южния централен район, а тя бе израснала в този квартал. Баба й, племенниците й още живееха там и Таниша им ходеше на гости през почивните дни.