Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 22

— Да — прошепна Уилър и огледа хората, които го наблюдаваха и се питаха как ще преодолее това сътресение. Той не показваше никакви чувства.

— Днес тук е истинска лудница — продължи Джорджет. — Обаждат се клиенти. Аз само замествам временно. Но снощи явно някой е влизал в къщата на брат ви и е задействал алармената система. А сега и Анджи не дойде на работа, а само тя знае къде стоят нещата му…

— Някой е влизал в къщата на Прескот?

Уилър се разтревожи. Знаеше, че Лиз, съпругата на брат му, и синът му Холис са в Кънектикът при нейните родители за зимната ваканция. Прескот смяташе да замине при тях във вторник. Сега те се връщаха, или поне така бе казал Джими, когато Уилър тръгна за Сенчъри Сити.

— Обадиха се от полицията. Дадохме им ключ. Те изключиха алармената система. Опитах се да намеря Анджи. Включила е телефонния си секретар и не се обажда.

Уилър си спомни последния път, когато видя секретарката на брат си. Миналата седмица Анджи Уонг мина забързано покрай него на излизане от клуба.

— Бележникът с визитните картички в кабинета му ли е? — попита той.

Джорджет сви рамене, после кимна и Уилър влезе в огромния ъглов кабинет на брат си, пълен с мебели чипъндейл.

Започна да търси номера на компанията за алармени системи, за да ги попита дали е бил счупен прозорец или врата. И в същия миг забеляза първото странно нещо… Визитните картички бяха разпилени, сякаш някой ги бе извадил и сетне пъхнал обратно, без да гледа къде ги слага. Не бяха подредени по азбучен ред. Прескот никога не би направил това. Той беше прекалено организиран. Дори ключовете за чекмеджетата му бяха обозначени в различни цветове.

— Визитните картички са разхвърляни — отбеляза, като ги гледаше и си мислеше, че едва ли ще намери телефонния номер на компанията за алармени системи сред стотиците картончета.

— Ами той… Това е странно…

Джорджет нямаше обяснение, но в края на краищата тя само заместваше.

Той седна и започна да рови из визитните картички. Най-сетне успя да намери тази с номера на компанията.

Подаде картончето на жената и я помоли да им се обади и да пита дали къщата е защитена. Тя излезе и Уилър се облегна на въртящия се стол и се вторачи в океана.

Кабинетът беше на двайсет и петия етаж и гледката беше невероятно красива. Следобедът беше много приятен. Лекият ветрец бе прочистил въздуха. Каталина Айлънд се виждаше ясно. Уилър изпита странно чувство при мисълта, че седи на стола на брат си, където той бе починал. За пръв път сядаше на този стол. Мястото му не беше там… А може би беше?

Следващото нещо, за което се сети, беше пак странно. Прескот бе починал на бюрото си, докато работел до късно и колата му още беше в гаража. Неизвестно защо автомобилът бе паркиран странично, заемайки две места. Брат му никога не би сторил това, освен ако не е бил принуден.

Кой правеше тези номера?

Оказа се, че никой няма ключ за мерцедеса. Джорджет се върна и му каза, че полицията не е пренастроила алармата, но къщата е защитена. Той кимна и слезе в подземния гараж, за да премести автомобила на Прескот.