Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 26

Приятели от квартала й казаха, че ченгетата от Отдела за вътрешно разследване са се добрали дори до Злия. Той беше последният й любим отпреди петнайсетина години и гангстер от махалата. Стана главатар на бандата, когато пъхнаха Чудовището зад решетките. Чудовището, друг едновремешен приятел, се върна в затвора в Ломпок, където излежаваше дълга присъда.

Кенета бе умряла в ръцете на Злия, на две пресечки от шосето, по което сега Таниша шофираше.

Тя се замисли за сестричката си. За кръвта, която шуртеше от огромната дупка от деветмилиметров куршум в петгодишната й гръд. Тогава Таниша беше на шестнайсет. Стоеше над Кенета и пищеше истерично, без да може да проумее онова, което вижда, или да направи нещо, докато сестра й умираше в ръцете на приятеля й. Последваха три отмъщения. Заради Кенета загинаха шест човека — трима от кварталната банда „Льохманите“, и двама от „Шеметните шейсет години“, които нейните приятели мислеха (но не бяха сигурни), че са стреляли по Злия и по погрешка са убили Кенета. Последната жертва на това безсмислено насилие беше друг невинен минувач, шейсетгодишна жена, която случайно застана на пътя на куршума и спаси живота на бандита Ръсел Хейс от „Шеметните шейсет години“.

Таниша не стана член на банда, защото майка й Лили я накара да обещае, че никога няма да го направи. Мечтата на майка й беше тя да стане фризьорка и да има собствен салон. Таниша прегърна тази мечта и въпреки бедността им израсна с ценностите на средната класа, вярвайки наивно, че в Америка всеки може да успее. Това я отчужди от съучениците й, които не хранеха илюзии за бъдещето. Така Таниша се превърна в социален изгнаник. Като се замислеше напоследък за тези неща, осъзнаваше, че вероятно това беше причината да започне да се среща със Злия, който беше бандит и звезда в гетото… Връзката им я направи известна в квартала, но свърши по време на улична престрелка. Куршум, предназначен за Злия, отне живота на Кенета. Вината, която Таниша изпитваше, все още оказваше влияние върху живота й.

Навремето прякорът й беше Халката. През първите деветнайсет години от живота й, деветнайсет души, които познаваше, умряха в улични престрелки. Последната и най-свидна жертва беше сестричката й. След смъртта на Кенета Таниша забрави мечтата си да стане фризьорка и изуми всички, като постъпи на работа в полицията. Целта й беше по някакъв начин да отмъсти за убийството на Кенета, но каквото и да правеше и колкото и усилия да полагаше, в отдела винаги я пренебрегваха. Сякаш произходът й означаваше, че никога няма да бъде нещо повече от Уилямс Халката, хитрото шестнайсетгодишно момиче от Южния централен район. Нямаше значение, че след като Кенета умря, Таниша започна да получава отлични оценки в гимназията, записа се в колеж и завърши криминалистика в университета в Лос Анджелис. Тя беше белязана от произхода си. Колкото и да й повтаряха, че уважават издигането й в обществото, тя знаеше, че я лъжат. Всичко беше прах в очите.

Когато нещата се влошаваха, баба й казваше: „Нищо не можеш да убиеш и нищо не умира“. И точно така се чувстваше Таниша в полицията. Не престана да посещава семейството си в Южния централен район и затова ченгетата не й вярваха. А после, когато не позволи на лейтенант Хаули да я чука, Отделът за вътрешно разследване започна да се занимава с нея. Лейтенант Дарнъл Хаули, който носеше черната си кожа като свещеническо расо, не можа да се примири с факта, че тя не желае да спи с него. И сега, вместо да се постарае да я вижда всеки ден, той реши да се отърве от нея, обвинявайки я, че предава поверителна информация на старите си съкварталци. Хаули нямаше доказателства, затова не можа да я отстрани от работа. Таниша обаче бе прокудена в отдел „Азиатска престъпност“, където безуспешно се опитваше да накара подозрителните азиатци да общуват с нея.