Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 23

Уилър бързо отвори кафявия мерцедес. Изкърти хромираната ключалка с джобното си ножче, провря пръсти в дупката и отвори вратата. Бръкна под таблото, извади жичките на стартера и ги допря една до друга. Двигателят изръмжа и тихо забръмча. Лудориите с кражби на коли бяха едно от светските умения на Уилър.

— Точка — отчетливо и властно прозвуча гласът на брат му.

Сърцето на Уилър подскочи в гърлото. Той се обърна и погледна към задната седалка, но там нямаше никого.

— Нов ред, Анджи — продължи гласът.

Разнасяше се от тонколоните. На касетата в радиокасетофона на таблото беше записана диктовка.

Уилър се поуспокои.

Няма да прекъсваме връзките си в имиграционната служба и Джон ще продължи да обработва сметките. Но трябва да предупредя нашия приятел в Хонконг да не увеличава потока и в трите направления. С тази скорост сигурно ще предизвика политически скандали в най-висшите етажи на американското правителство. Точка. Нов ред, Анджи. И накрая, съжалявам, но искам да те информирам, че от тази дата преустановявам участието си. Точка. Обясних гореспоменатите аргументи на Бялото ветрило тук, но не бях удостоен с внимание. Нямам друг избор, освен да се оттегля. Нов ред, Анджи. Желая ти късмет и се надявам, че всичко ще бъде успешно и онова, за което работихме, ще се случи в средата на 1998 година. Моля те, не се опитвай да се свързваш с мен, защото решението ми е окончателно. Напиши обичайните заключителни думи, Анджи, и незабавно го изпрати. После изтрий записа и скъсай листа.

Записът свърши.

Тишина.

Гласът на брат му потресе Уилър. Той изпита желание веднага да се махне оттам.

Паркира правилно колата, сложи хромираната ключалка на мястото й и заключи наскоро осиротелия мерцедес.

Когато се върна в кантората, към него се приближи управителят, човек с продълговато като на ястреб и вечно намръщено лице.

— Много ще ни помогнете, ако разберете какво е станало със секретарката на брат ви. Прескот се доверяваше само на нея и откровено казано, тя трябва да дойде тук и да оправи бъркотията. Има ангажименти, за които знае само Анджи. Срокове за плащания, дати за явяване в съда… Знам, че моментът е ужасен, но някои неща не търпят отлагане.

— Аз… Не знам как бих могъл да помогна — каза Уилър.

Желанието му да се махне оттам се засили. Фактът, че в деня на смъртта на Прескот се намираше в кантората, където брат му бе направил кариера, му действаше потискащо. Сякаш духът на Прескот още витаеше там. Гласът от магнетофонната лента само изостри това усещане.

— Много ще ви бъда благодарен, ако проверите какво става с Анджи — настоя управителят. — Бих отишъл сам, но в момента се опитвам да се оправя с пет-шест задачи. Тази история наистина ни обърка.

Уилър искаше да се махне от кантората и в същото време да може да каже на майка си, че е помогнал, затова с нежелание прие задачата. Анджи Уонг живееше в Торанс, Калифорния.

„Къде е Торанс, по дяволите?“

Домът й се намираше на юг от летището. Къщите бяха малки и дървени и повечето имаха добре поддържани градини. Анджи Уонг живееше на Кларксън Роуд 2467.