Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 164

— Добре — съгласи се Ал. — Да опитаме.

Капитанът увеличи оборотите и катерът потегли. Тежкият бензинов двигател вибрираше под краката на Ал, докато набираха скорост. Макар радарът да показваше, че са наблизо, в мъглата пред тях изведнъж застрашително се извиси кърмата на „Хорнблоуър“. Капитанът изключи мотора на патрулния катер. Намираха се на петдесет метра от увеселителния кораб, който се поклащаше на вълните. Светлините бяха угасени. Капитанът грабна микрофона.

— „Хорнблоуър“, всичко наред ли е? — попита той.

Никой не отговори.

Капитанът включи на скорост и бавно се приближи до щирборда. На кораба изглежда нямаше никого.

— Ще се кача на борда — каза Ал с разтуптяно от страх сърце.

Капитанът доближи катера до „Хорнблоуър“, а Катсукура се хвана за едно от въжетата и се изкатери горе.

На първата палуба нямаше никого. Той огледа тоалетната. Изтича по стълбата на втората палуба, изваждайки револвера си. Там също беше пусто. Провери и тоалетните и отиде на горната палуба. На огромния кораб нямаше жива душа. Ал се върна долу и започна да се разхожда по палубите.

— Всичко наред ли е? — извика капитанът на катера.

Катсукура нямаше доверие на гласа си, за да му отговори. Стигна до бакборда и се смрази. Там, изтласкан от вълните, беше служебният револвер „Смит и Уесън“ на Чарли Макгуайър. Ал се обърна и огледа палубите. Погледът му попадна на въже, което лежеше заплетено на предната палуба. Наведе се и се вторачи в него. Въжето беше напоено с кръв. И тогава Ал Катсукура разбра, че Чарли Ирландеца и двамата му помощници са мъртви.

Всички други бяха изчезнали безследно.

38.

Кошмарът на белия мъж

Нещо не беше наред. Таниша го усещаше като безшумно докосване. Тя се надигна и погледна през прозореца. Шевролетът на Лафранс отново беше паркиран пред къщата. Таниша видя огънче от цигара в колата. Тя погледна Уилър, който лежеше до нея. Сините му очи още блестяха от сексуалното удоволствие.

— Лафранс седи в колата си пред къщата — каза Таниша.

— Трудно е да се отървеш от него — ухили се той.

— По дяволите.

Тя стана и грабна пистолета и блузата си. Уилър се надигна. Беше още гол.

— Тук има нещо гнило — каза тя и погледна през страничния прозорец. Стори й се, че видя сянка, която върви по алеята за коли. — Облечи се. Да вървим.

Таниша вдигна ципа на полата си и закопча сутиена си.

— Какво има? — попита Уилър и започна да търси дрехите си.

Намери слиповете си и едва не падна, докато ги обуваше.

Задната врата се отвори и затвори.

— По дяволите — каза тя, грабна блузата, чантата си, хвана Уилър за ръката и го повлече към стълбите.

Той успя да обуе слиповете си, но още държеше в ръка панталона си, докато тичаха. Стигнаха до площадката и чуха, че вратата на хола на долния етаж се отвори и затвори. Таниша отново задърпа Уилър по коридора на горния етаж. Влязоха в спалнята на Брийзи. Младата жена тихо затвори вратата и изтича до прозореца, от който се излизаше на покрива.

— Какво става? — попита той, докато тя отваряше прозореца.

В коридора се чуха стъпки и Таниша извади от чантата си глока. Зареди и го хвана с две ръце, за да се прицели. В същия миг вратата се отвори и на прага застана деветнайсетгодишен бандит с обръсната глава, който неочаквано се озова пред дулото на оръжието й.