Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 166

— Какво правиш тук без дрехи, дете? Часът е два през нощта.

После госпожа Крофорд видя Уилър, който стоеше до Таниша. В уличката се чуха стъпки на бягащи хора.

— Всичко е наред, госпожо Крофорд. Лягайте си — прошепна Таниша.

В едната си ръка държеше клетъчния телефон, а с другата обличаше блузата си. Госпожа Крофорд не помръдна. Най-сетне телефонистката в Паркър Сентър отговори.

— Полицай се нуждае от помощ. Има стрелба — каза Таниша, използвайки полицейския код за повикване на спешни подкрепления. — Детектив Уилямс, значка номер 47698. Намирам се в безизходно положение. Преследват ме трима чернокожи мъже с пушки. Притисната съм в заден двор на ъгъла на Макклънг и Стокър в Лиймърт Парк, Южен централен район. Аз съм чернокожа и съм с бял мъж, цивилен. Нямаме никакви шансове.

— Останете на линията, детектив. Ще препратя обаждането.

— Какво правиш с бяло момче в два часа сутринта? — извика госпожа Крофорд. — Какви ги вършиш, момиче?

— Всичко е наред, госпожо Крофорд. Влезте вътре — прошепна младата жена.

В същия миг някой блъсна задната порта. Таниша се обърна по посока на шума и насочи глока.

— Тя е там! — извика един от гангстерите.

После, когато бандитите от „Льохманите“ започнаха да разбиват портата, се чу далечното бръмчене на хеликоптер. След секунди хеликоптерът беше над главите им. Блесна халогенен прожектор, който обходи периметъра и бързо ги намери. Пилотът веднага насочи светлините към четиримата въоръжени бандити в уличката до задната порта.

След няколко секунди пристигнаха две полицейски коли. Гангстерите хукнаха през задните дворове и огради, преследвани от четири униформени ченгета и прожектора на хеликоптера. Когато чу сирените пред къщата, Таниша хвана Уилър за ръката и го изведе на улицата. След две минути двамата седяха в една от полицейските коли и пътуваха към Паркър Сентър.

39.

Съвършеният човек

Конфуций е казал: „Съвършеният човек е искрен и притежава умението да разпознава истината така, както долавя неприятната миризма“.

Уили винаги бе разпознавал истината.

Конфуций е казал: „Съвършеният човек е бдителен към себе си, когато е сам, защото истината в душата личи по външността. Както богатството разхубавява къщата, така и характерът краси тялото“.

Уили седеше сам в килията си в Паркър Сентър. Сакото му беше закопчано, а ръцете — сключени спокойно на коленете. Той беше съвършен човек, макар да подозираше, че подобно на всички смъртни има и някои недостатъци.

Конфуций е казал: „Съвършеният човек се развива, а нищожният деградира“.

Уили нямаше представа какво означава това. Беше сключвал сделки с престъпници, както и с големи национални и религиозни водачи. Бе видял голяма мизерия и бе придобил голяма власт. Бе изкачил хлъзгава, коварна стълба, за да спечели известност, живеейки в толкова сложен свят, че понятието за горе и долу, добро и зло беше напълно заличено от характера на другите хора и от заплетеността на съвременния живот. Той се бе развил във всяка посока, която изглеждаше подходяща за оцеляването му.