Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 162

— Тръгва сега — каза за трети път той и това ядоса Ирландеца.

След петнайсет минути тримата гангстери от „Бамбуковия дракон“ и тримата детективи под прикритие потеглиха. Излязоха от пристанището и се отправиха един бог знае накъде.

— Не се будалкате, а, лайнари такива — измърмори Чарли.

„Хорнблоуър“ се движеше, тласкан от дизеловия си двигател с максималната си скорост от седем възела. Корабът бе предназначен за кратки обиколки из залива и в открито море подскачаше и се тресеше. След десетина минути Чарли се усмихна, като видя, че тримата наперени младежи се наведоха над перилата и повърнаха.

Чарли Макгуайър провери служебния си револвер „Смит и Уесън“, трийсет и осми калибър, за да се увери, че ще може да го извади лесно, ако се наложи. Не се притесняваше много, защото не мислеше, че трите мършави момчета ще му създадат проблеми. Онзи, който се казваше Ло Син, влезе в каютата. Лицето му беше пребледняло от повръщането. Освен това беше изпотен, макар че топлият вятър „Санта Ана“ бе спрял да духа и нощта беше хладна. В очите му се четеше паника. Сякаш се страхуваше от водата.

Най-после Чарли съзря сигналните светлини на кораб в далечината и след малко видя осветения от луната силует на ръждясал траулер.

„Хорнблоуър“ се приближи до „Голдън Хайнд“ от източната страна, за да се възползва от появилия се студен вятър. Чарли Ирландеца намали оборотите и се опита да докара кораба до траулера, без да одраска боята на щирборда. Сетне изкрещя на ченгетата си да хвърлят въжетата и угаси двигателя. На палубата на стария риболовен кораб се бяха скупчили голяма група китайци, който нямаха търпение да слязат от ръждясалото корито.

Щом затегнаха въжетата, Чарли излезе от кабината на щурвала и се качи на траулера. Поздрави го мексиканският капитан със сплъстени коси, мазна кожа и мокра от пот фланелка.

Вонята на борда на траулера беше неописуема — смесица от старо машинно масло, плесен, човешки изпражнения и повърнато. Той погледна уплашените, пребледнели от морската болест лица на близо двестате азиатски имигранти, които говореха шепнешком на пет-шест различни диалекта. Три жени държаха недохранени бебета, а останалите стискаха мръсни вързопи, съдържащи оскъдните им вещи. Изглежда, че отговорникът им беше един млад китаец. Мършавият жълтурко, облечен в черно, се приближи до този човек. Разговаряха минута, после Ло Син отиде при Чарли и заповяда:

— Тръгва сега.

— Можеш ли да кажеш: „Лапни ми кура“? — отговори му Ирландеца.

— Тръгва сега — повтори кльощавият младеж и посочи „Хорнблоуър“.

Чарли кимна. Започнаха да прехвърлят на борда нелегалните имигранти. Те се хилеха и сочеха чистите тоалетни. Коленичеха и докосваха лъскавия чист линолеум на палубата. Ламперията на „Хорнблоуър“ беше от шперплат и според Чарли главната каюта приличаше на кабинет на данъчен инспектор, но за китайските имигранти това беше истински лукс. Те седнаха на пейките и прибраха колене като послушни деца, чакащи училищния автобус. Корабът се люлееше силно.