Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 280

Сеймор се загледа в нея и след няколко секунди промърмори:

— Изглеждаш страхотно с този тоалет!

— На Виктори е. Довечера е премиерата на Уенди, нали не си забравил? Къде ще ме чакате с Катрина — в офиса или направо в киното?

— Може би в киното — отговори той.

— Ще облечеш ли костюм?

— Налага ли се?

— Препоръчително е. Събитието е много важно! Особено за нашата Уенди. Работи по този филм вече десет години! — Направи пауза, за да постави в устата си малко от бърканото яйце, след което се концентрира върху процеса на дъвченето и гълтането. Накрая допълни: — Ако „Парцаливите пилигрими“ бъде номиниран за „Най-добър филм“ и спечели, на Уенди няма да й се налага да се притеснява за пари най-малко няколко години!

— А какво става със Селдън Роуз? — попита Сеймор, който отново бе седнал и разтворил любимите си брошури.

— Неутрализиран е — отсече Нико. Погледна към темето на съпруга си и внезапно долови у себе си някакво топло чувство, наподобяващо любов. — Днес ще ти купя нова вратовръзка. Да си я сложиш довечера!

— Благодаря, но си имам предостатъчно. Не е необходимо.

— Но аз искам да ти купя! — изтъкна тя, като си мислеше: „Сеймор, много те обичам, но не съм влюбена в теб!“ За момент се опита да си представи, че е влюбена в съпруга си, но картината някак си й се разми. Нещо липсваше. Внезапно изрече: — Днес аз ще заведа Катрина на училище! И тъй като след премиерата може да ми се наложи да се върна в офиса, ще ти изпратя кола, която можеш да задържиш за цялата вечер! — Изправи се и си взе чинията.

Сеймор вдигна очи и й се усмихна разсеяно.

— Приятен ден! А аз трябва да се обадя на няколко места, за да разгледаме част от тези къщи още този уикенд! Ще можеш ли да вмъкнеш тази задача за събота следобед?

— Разбира се — кимна тя.

И когато излезе от стаята, осъзна, че ако действително беше влюбена в Сеймор, животът им щеше да бъде далеч по-хаотичен и неясен.

Навън беше доста студено — минус пет градуса, а бе едва първи декември! Във въздуха се носеше някакво бяло очакване, като че ли всеки момент ще се случи нещо прекрасно. В подножието на стълбите, до тротоара я очакваха новата й кола и шофьорът. Когато беше главен редактор на „Бонфайър“, използваше общи коли с другите директори от нейния ранг. Но сега, когато беше изпълнителен директор и президент на „Върнър пъбликейшънс“, компанията бе закупила кола специално за нея (по неин избор, стига да е чисто нова — заради застраховката) и й бе осигурила личен шофьор, който бе на нейно разположение двадесет и четири часа в денонощието. Когато остарее, когато стане на седемдесет-осемдесет години — след десетилетия, макар че напоследък десетилетията имаха гадния навик да летят доста бързо, — тя ще се върне назад към спомените и ще си каже: „Някога ми подариха собствена кола с шофьор! Сребристо беемве «760Б1 седан», с гълъбовосива тапицерия. Шофьорът се казваше Димитри и имаше блестяща черна коса, която приличаше на лъскава кожа.“ Или може би на седемдесет-осемдесет години тя ще бъде знаменита дама от хайлайфа, все още богата, все още добре изглеждаща и може би ще продължава да работи (като Виктор Матрик) и да се разкарва из града с вече старото си сребристо беемве — като онези приказни жени, които виждаше по галавечерите на балета и все още ще си има много приятелки. Колко прекрасно би било да си казват: „Познаваме се вече от петдесет години!“ Колко прекрасно би било животът да продължава вечно!