Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 279

— Хапнах, скъпи, повярвай ми! — повтори тя, приведе се над него и погледна към брошурата. — Нещо интересно?

— Има една къща на Западна Единадесета улица в доста западнало състояние. Била е собственост на някакъв музикант — водещ китарист в хеви метъл банда. На пет етажа е и обхваща доста голяма площ.

— За какво ни е толкова пространство? — попита Нико.

— Смятам, че освен нея трябва да си купим и още една къща — продължи невъзмутимо Сеймор. — Например в Аспен.

Боже, за какво е целият този шум около новите къщи? Да не би да е отегчен?

— Все пак не си закусвала, нали? — изрече многозначително той.

Тя поклати глава. Той се изправи и каза:

— Тогава ще ти приготвя едно яйце.

Тя го докосна по ръката и прошепна:

— Само не рохко, моля те! Писнало ми е от тях!

— Затова ли от няколко дена не закусваш? — обърна се изненадано към нея той. — Не можеш да измислиш какво друго да хапваш, така ли?

— Да — кимна тя. Сега вече наистина го лъжеше.

— В такъв случай да ти приготвя бъркани. И препечена филийка! — предложи Сеймор. — Или и от филийките ти е писнало?

— Мъничко — призна си тя. А после с напълно неочакван за нея плам добави: — Просто напоследък животът ни е… толкова регламентиран…

— Сериозно? Аз не мисля така. Непрекъснато ни се случват нови неща. Ти си имаш нова работа, а скоро ще си имаме и нова градска къща! Ще организираме по-големи партита! Не бих се изненадал, ако някой ден ни посети и самият президент! Или най-малкото предишният!

Запъти се към кухнята, но внезапно спря и отсече:

— Трябваше да ми кажеш, ако толкова много си искала да видиш бившия президент у дома! Мога да ти го доведа само с едно обаждане!

Да, би трябвало да му каже. Бившият президент на някой от техните коктейли. Идеята не е чак толкова невъзможна. Тогава из целия „Сплач-Върнър“, та и из Ню Йорк ще плъзне мълвата: „Бившият президент е бил на вечеря у Нико О’Нийли!“ Но необяснимо защо от тази мисъл не й стана по-добре. Ала как да каже на съпруга си, че въобще не й пука дали бившият президент ще дойде, или няма да дойде у тях? Не можеше. Затова изрече на глас:

— Сеймор, ти си чудесен!

— Да, чувал съм го и от други хора — кимна той. — Какво ще кажеш за кифличка вместо препечена филийка? Готвачката донесе едни дребни, с боровинково сладко. Катрина ги обожава!

— Много мило от твоя страна — промърмори тя и погледът й се плъзна към брошурите.

Всъщност изобщо не беше гладна. Напоследък се чувстваше необичайно изнервена. Вероятно бе от напрежението на новата й работа. Някои сутрини се събуждаше, изпълнена със страхотни идеи, а други се надигаше със звънене в главата си, сякаш към мозъка й са прикрепили електрически жици. Напоследък наистина избягваше да закусва и Сеймор очевидно го беше забелязал. Само след няколко минути той се върна с едно бъркано яйце, малка кифличка, парченце краве масло и чаена лъжичка сладко, поставени в порцеланова чинийка. Тя вдигна очи към него и си помисли: „О, Сеймор!

Аз ти изневерих. Дали ти пука? Очевидно забелязваш всичко друго, само не и това!“ Защото тя все още продължаваше връзката си с Кърби, макар че честотата на срещите им беше спаднала. Но ако сложи точка, надали повече ще помирише секс.