Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 278

27

Нико О’Нийли се приведе напред и се вторачи с присвити очи в приближаващото огледало. Разделила косата си точно по средата, тя започна да търси издайнически следи от побеляване. Корените й бяха пораснали с около четвърт сантиметър, но ето че точно до скалпа й, примесени с малко по-тъмните и неопределени на цвят косми, които символизираха естествения й цвят, стърчаха предизвикателно ярките, сребристи косъмчета, блестящи като коледна елха. Те бяха различни по форма и характер от естествената й коса — стърчаха като иглички, създавайки ореол, който вече не можеше да бъде обуздан от сешоара. И най-лошото бе, че дори и в момента на растежа си не се поддаваха на опитомяването на боята. Нико продължи да разглежда косата си и откри все повече косми, приличащи на потъмняло сребро. Майка й бе надала вой до небесата, когато на тридесет и осем години бе открила първия си бял косъм. Нико никога нямаше да забрави онзи следобед, когато се бе прибрала след училище и бе заварила майка си, обляна в сълзи, вторачена в белия косъм, който бе изтръгнала от главата си.

— Аз съм старааааа! — ревеше тя. — Остаряяяях!

— Какво означава това, мамо?

— Означава, че татко ти повече няма да ме обича!

Дори и тогава, едва на петнадесет, Нико бе възприела подобно негативно твърдение за абсурдно. И си каза: „Никога няма да допусна да стана такава! Никога няма да бъда като нея!“

Отстъпи назад от огледалото и въздъхна. Започна да си мие ръцете. Въпреки всичките й усилия през последните шест месеца бе остаряла. Или поне така се чувстваше. Знаеше, че не е в състояние да стори нищо, за да спре този процес, и че някой ден ще побелее напълно и ще влезе в менопауза. Но напоследък се улавяше, че се пита как ли ще изглежда всъщност без козметиката, инжекциите, лифтинга и боята за коса. От време на време си даваше сметка, че някъде дълбоко под всичките тези подобрения на съвременната медицина тя се е превърнала в старица, която не се разпада само благодарение на малко лепило и боички.

Дърта овца, облечена като агне.

От друга страна, ако човек се замисли, овцете са далеч по-интересни от агнетата — ако ще дори само заради самия факт, че са оцелели достатъчно дълго, за да се превърнат в овце. Агнетата обикновено ги изяждат, а на дъртите овце никой не им обръща внимание.

И въоръжена с тази весела мисъл, тя слезе долу.

Сеймор се намираше в трапезарията и разглеждаше скъпи брошури за недвижими имоти в Уест Вилидж.

— Наистина ли искаш по-голяма къща? — попита го тя.

— Да, наистина — кимна той и огради нещо в една от брошурите. — Недвижимият имот в Манхатън е най-доброто капиталовложение в наши дни! Ако купим къща за пет милиона и й направим пълен ремонт, след десет години ще струва най-малко петнадесет милиона! — Вдигна очи към нея и попита: — Ти закуси ли вече?

— Да.

— Лъжкиня! — отсече той.

— Напротив, изядох си яйцето! Честна дума! Ако не ми вярваш, върви да провериш чиниите в съдомиялната машина!

— Няма смисъл — отбеляза той, облегна се назад и я загледа с обич. — Дори и да си яла, пак ще оставиш чинията си без нито едно петънце от яйце!