Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 281

Нико слезе по стъпалата и влезе в колата. Вътре беше направо горещо.

— Добро утро, госпожо О’Нийли! — поздрави я сърдечно Димитри със старовремското си кавалерство.

Той беше красив грък, женен, с две деца, които наближаваха възраст за колеж. Живееше от другата страна на реката, в Ню Джърси. В шофьора й имаше нещо (вероятно фактът, че е роден в друга държава), което винаги я бе карало да го възприема като човек на средна възраст и може би по-стар от нея, но не би се учудила, ако той се окажеше по-млад.

— Добро утро, Димитри! — поздрави го топло тя. — Нали нямаш нищо против да изчакаме още минутка? Дъщеря ми също ще дойде с нас. Ще я оставим пред училището й.

— Много добре! — кимна шофьорът. — Винаги ми е много приятно да видя госпожица Катрина!

При тези думи той продължи да кима ентусиазирано и само след няколко секунди се появи и самата Катрина, подскачаща весело по стълбите. Беше облечена с бяло вълнено палто с огромни копчета, които Сеймор й беше избрал специално, а на главата й имаше голяма, пухкава бяла шапка, която Нико виждаше за първи път.

— Здравейте! — възкликна момичето, скочи на задната седалка и изпълни колата с магическата свежест на младостта.

— Тази шапка нова ли е? — попита майка й.

Катрина сви рамене и отговори:

— Виктори я изпрати вчера. Отначало си помислих, че е за теб, но после се сетих, че ти никога не би я сложила, защото ще ти развали прическата. Затова реших да я взема аз. Нали нямаш нищо против, мамо?

— Разбира се, че не! — усмихна се Нико. — Стои ти зашеметяващо!

— Много е готина и в стил хип-хоп, и едновременно с това изискана, не мислиш ли? Нещо като в стил Одри Хепбърн. — При тези думи Катрина започна да се върти наляво-надясно, за да даде на майка си по-добра възможност да огледа новата й придобивка. — Смяташ ли, че днес ще завали сняг?

— Нямам представа.

— Мирише ми на сняг! Надявам се да завали! Надявам се, че днес ще се радваме на първия сняг за сезона! Всички обичат снега, защото прави хората щастливи!

— А впоследствие нещастни — засмя се майка й.

— Няма значение! Важен е първият сняг! Напомня ни, че все още времето си е нормално, щом може да вали сняг!

„Да, така е!“ — помисли си Нико, загледана усмихната в дъщеря си. Благодаря на бога за първия сняг! Той наистина ни напомня, че независимо колко остаряваш и колко много си видял, винаги можеш да се зарадваш на нещо ново, стига да си готов да повярваш, че подобни неща действително имат значение!

Внезапно Катрина се обърна към нея смръщено.

— Мамо, вие, вие с татко сте щастливи, нали?