Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 282

— Разбира се! Защо да не сме?

— Просто… — сви рамене тя, — просто някой зърнал анонимка… — Тук тя сниши глас и хвърли тревожен поглед към тила на Димитри. — В „Ню Йорк поуст“! Та човек оставал с впечатлението, че ти… ти имаш извънбрачна връзка!

Светът около нея се срина. Оголелите черни дървета по тротоара се стовариха на улицата, красивите тухлени къщи се разпаднаха.

— Анонимка ли? — успя да изрече само тя.

— Нали се сещаш, мамо? Непрекъснато ги пускат, на шеста страница. Не споменават името на човека, обаче по всичко си личало, че става въпрос за теб!

— Ти прочете ли го? — запита с равен глас Нико и със задоволство видя, че светът започна да се оправя.

— Някой ми го показа в училище. Преди два дена.

— Аз лично не съм го виждала — отбеляза успокоително майка й, като че ли само този факт е напълно достатъчен, за да елиминира истинността на написаното. — Тези анонимки биха могли да бъдат за всеки човек! И може би са чиста измислица!

— Там пищеше, че жената имала любовна връзка с „известен модел на мъжко бельо, който нямал нищо против да размени достойнството си срещу статуса на момче за забавление“.

— Но това е абсурдно, Кат! — отбеляза Нико, като се стараеше да не звучи отбранително. Защо ли дъщеря й е запомнила този цитат? И откога децата четат „Ню Йорк поуст“, и особено шеста страница? От друга страна, напълно естествено за тях — всички бяха обсебени от мечти за статус в обществото и светски клюки.

— Значи нямаш връзка, така ли? — продължи да настоява Катрина, като че ли държеше да бъде освободена от товара на отговорността и от всичко, което би могло да включва това.

И колкото и да не й се искаше да лъже дъщеря си, Нико отговори:

— Разбира се, че не, скъпа! Двамата с татко ти сме много щастливи! Няма нужда да се притесняваш за нас!

„Трябва да сложа точка! Още днес! — помисли си тревожно Нико. — Това е знак! Първи декември, първи сняг!“ Отдавна си бе обещала, че ако чуе дори и намек за връзката си, веднага ще й сложи край. Ала през цялото време се бе притеснявала да не нарани Сеймор. Но Сеймор е голям човек и вероятно би могъл да издържи атака срещу психиката си. Сега ставаше ясно, че Катрина е тази, която не би могла да устои. Катрина няма да бъде в състояние да разбере ситуацията и това бе напълно естествено. Детето нямаше никакъв жизнен опит, който да й предостави инструментите за това — и дано скоро не го получи! А осъзнаването, че майка й има извънбрачна връзка, ще разруши илюзията й за баща й — ще го превърне в слабак в нейните очи, а да не говорим пък за това, какво ще си помисли за майка си! Момичета като Катрина виждат света единствено в черно-бели краски — те са пълни идеалисти относно начина, по който трябва да се държат хората. Не могат да проумеят истината за слабостите на плътта. В невинността на дъщеря й имаше нещо чисто и почти свято.

— Знаех си, че е така, мамо! — извика Катрина победоносно, когато се приведе, за да целуне майка си за довиждане.

Колата бе пристигнала пред училището — приятна тухлена сграда с малко игрище, отделена от улицата с вериги. Вътре децата се бяха събрали вече на малки групички, подредени в някакъв си техен, атавистичен порядък, известен единствено на тях и на инстинктите им.