Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 277

— Значи просто съм била права — отбеляза Виктори. — И мисля, че вече съм напълно готова да хапна и малко пържени яйца.

Мина още една минута. А после тя се извъртя рязко към него и с паника в гласа прошепна:

— Лин, той нали не беше… чак толкова ядосан? Така де, не чак толкова, че да откаже сделката?

— Мисля, че трябва да го попиташ лично — отвърна Лин и й се усмихна съчувствено.

Виктори стана от масичката, грабна телефона си и се втурна надолу по стълбите. Върна се само след няколко минути, но влачеща краката си едва-едва. Приседна на стола си. Лицето й изразяваше истински шок.

— Е? — обади се по едно време Лин.

— Каза ми, че било много добре, дето още не съм подписала договора, защото тази сделка била нещо, за което и двамата трябвало да си помислим повече.

— Много съжалявам — промърмори Лин.

Виктори се втренчи в морето. Усети, че очите й се насълзяват.

— Няма нищо — изрече с дрезгав глас. Сълзите закапаха под слънчевите й очила. Тя ги избърса със салфетката и промърмори: — Аз провалям всичко! Това е! И сега вероятно провалих и бизнеса си!

— О, я стига! — обади се Лин. — Изобщо не си провалила бизнеса си! Нали все още го имаш, а?

— Не е само това — промърмори тя, като въртеше салфетката в ръката си. — Току-що осъзнах нещо адски гадно за себе си. Че с Пиер Бертьой съм се държала точно толкова отвратително, колкото и с всеки друг мъж, с когото се запозная! Независимо дали отношенията ни са делови или романтични. На някакъв етап аз просто се побърквам. И не се чувам какво приказвам. И после… както ти би се изразил… им правя нова дупка на задника. И те побягват, разбира се.

„И с пълно право! Нали сторих същото и с теб, и с Пиер?! А с него дори не бях спала!“

— Е, нали знаеш какво казват хората — деловото партньорство е нещо като брак! — отбеляза дълбокомислено Лин. — А ако нещо се развали, се разваля още по-бързо, отколкото в брака. Но в тази ситуация има и нещо положително, защото ти помогна да идентифицираш проблема. Както ти самата обичаш да казваш, не можеш да разрешиш проблема, докато първо не го идентифицираш!

— Така ли казвам наистина? — вдигна глава тя. — Господи! Понякога говоря големи глупости!

— Е, но понякога си напълно права — заяви Лин и се изправи.

— Къде отиваш? — вдигна глава към него тя.

— С теб отиваме по магазините — отсече той и й подаде ръка.

Тя поклати глава.

— Не мога да си позволя да пазарувам! Разорена съм!

— Аз черпя, хлапе! — настоя той, хвана я и я изправи на крака. — Приеми го като заем. Когато следващия път пропадне моя сделка, ти пък ще ме заведеш на пазар!

— Доста скъпичко предложение!

— Е, убеден съм, че дотогава ти ще можеш да си го позволиш! — усмихна се той и я прегърна. Измъкна нехайно очилата й и ги сложи върху собствения си нос. — Ако бях на твое място, щях да погледна на нещата от тази страна: не всеки ден човек губи двадесет и пет милиона долара! Така де, колко хора могат да се похвалят с подобно нещо, а?!