Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 276

После вдигна менюто. Изтече цяла минута.

— Лин? Наистина ли казах на Пиер, че някой ден ще имам яхта, по-голяма от неговата?

— Дори няколко пъти! — отговори Лин.

Виктори кимна. Нищо чудно, че непрекъснато вижда пред очите си сбръчканото като преварен картоф лице на Пиер.

— Толкова ли беше… грозно? — продължи предпазливо.

— Точно тази част, не — обясни Лин. — Да, Пиер беше изненадан, вярно. Но не беше ядосан. Все още.

— Господи! — изписка тя и се облегна назад в стола си.

— Доколкото успях да преценя, ти бе решила да му сервираш „Специалитетът на Виктори Форд“! — продължи Лин, като сгъна вестника си.

— Ясно. И коя част по-точно го ядоса?

— Не съм много сигурен — отговори Лин и точно в този момент сервитьорът му донесе чиния с пържени яйца. — Може би онази част, когато му заяви, че жените ще завладеят света на модата и че само след десетина години той вече ще бъде архаизъм!

— Но това не е чак толкова лошо…

— Права си, не е. И, както изтъкнах по-късно, ти имаше основателна причина да се защитиш!

— Няма начин! — прошепна тя и започна да разтрива слепоочията си. — Сигурно съм имала.

— Защото онзи тип ти заяви, че щом вземеш парите му, би трябвало да спреш да работиш, да си намериш свестен мъж и да започнеш да раждаш деца!

— Божичко, колко гадно!

— Именно! Та аз се опитах да му обясня, че жените от Ню Йорк никак не обичат да им се говори по този начин!

— Обаче той не го прие добре, нали?

— Никак — отсече Лин. — Заяви, че му било писнало от бизнес дами и че целият свят бил вдигнал ръце от жени, преструващи се на мъже, и жени, носещи дипломатически куфарчета, и че жените всъщност трябва да си стоят вкъщи и да се оставят мъжете да се грижат за тях! — След тази тирада Лин направи кратка пауза и допълни: — Тези галски типове се държат понякога като истински селяни! Независимо какво твърди светът, французите са си такива!

— Е, много мило от твоя страна, че си ме защитил толкова всеотдайно! — обади се тихо Виктори.

— Не че ти имаше нужда от моята защита! Ти се представи доста добре и сама!

— Като тигрица ли? — попита тя, като пусна три бучки захар в чашата си.

— Направо го разкъса! И когато приключи с него, от този французин не беше останало нищо друго, освен локвичка шампанско!

— Но не съм го искала. Наистина!

— Не и според него. Стана и напусна празненството. Нацупен!

— Господи! — изрече пак Виктори. Довърши кафето си и си наля втора чаша. — Смяташ ли, че е бил… непоправимо ядосан? Така де, би трябвало да е бил наясно, че просто си спорим и че сме много пияни! Дали е чувствителен тип?

— Какво имаш предвид?

— Ами, само един много чувствителен мъж, все още не простил се с детството си, би напуснал демонстративно нормален, разгорещен спор! Обикновено подобно поведение значи само едно — че е разглезено дете и че изобщо не му харесва онова, което чува за себе си!

— Мисля, че точно това му каза и ти, долу-горе дума по дума — отбеляза кисело Лин.

Виктори простена. Идваше й да се скрие под масичката. Лин е прав. Да каже подобно нещо бе напълно в неин стил.

— Според мен той изобщо не остана доволен от чутото. Аз обаче се разсмях от сърце. Пиер Бертьой наистина е разглезено дете, та беше крайно време някой да му го каже в очите!