Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 275

Разгъна розовата платнена салфетка и я разстла в скута си. Чу как зад гърба й Лин обръща страниците на вестника. Първо гадно пукане, последвано от дразнещо изглаждане на страниците.

Виктори отпи от водата си и промърмори:

— Толкова ли се налага да го правиш?

— Кое? — попита той.

— Да изглаждаш страниците на вестника си. Все едно някой стърже с нокти по черна дъска!

— Много съжалявам! — отбеляза той с надменна учтивост. — Но в случай, че не си забелязала, тази сутрин съм малко контузен!

— Че аз каква вина имам за това?! — изписка превзето тя и направи знак на сервитьора. — Какво е станало с носа ти, между другото?

— Моля?! — извиси изумено глас той.

— С носа ти. Какво си му направил?

— Лично аз нищо — отвърна той възмутено. — Както вероятно си спомняш, беше твоят приятел, френският актьор с дългия хобот, който реши, че иска да увеличи моя нос до размерите на своя!

Божичко, сутринта ставаше все по-лоша и по-лоша! Очевидно снощи се бе случило нещо гадно не само с Пиер Бертьой, ами и Лин бе пострадал от крошето на френския актьор! И в съзнанието й изплува смътна картина как Лин се бие с французина в коридора.

— Значи снощи сме се срещнали — заяви тя, но по-скоро като въпрос.

— Да, срещнахме се — отвърна търпеливо той.

— Хммммм — кимна Виктори. — Разбирам. — Към масата й се приближи сервитьорът с кана кафе. — И ти също си в този хотел, така ли?

— Нали аз те доведох тук?!. След партито. Ти обаче настоя да играеш покер, френският актьор се опита да избяга с часовника ти, а когато аз възнегодувах, той реши да ме цапардоса с юмрук!

— Колко… необичайно — промърмори Виктори.

— Аз се появих на партито доста късно — поясни Лин. — Точно навреме обаче, за да чуя как казваш на Пиер Бертьой, че някой ден ще имаш яхта, по-голяма от неговата.

Виктори изпусна лъжичката си и тя се приземи със звън под стола на Лин. Как е могла да каже подобно нещо на Пиер Бертьой?! Да, от друга страна, това бе напълно в неин стил. Наведе се да си вземе лъжичката в същия момент, в който се наведе и Лин. Той й я подаде и тя промърмори:

— Съжалявам!

— Няма проблеми. — Да, наистина не изглеждаше особено добре. Особено с тази издутина на носа си. — Радвам се да видя, че си намерила шалчето и очилата ми.

— О, твои ли са? — изненада се тя. — Открих ги тази сутрин в стаята си. — Ставаше още по-лошо! Внезапно си спомни как Лин влиза в стаята й, открива французина при нея и го измъква в коридора. Прочисти гърлото си и попита тихо: — Ти… хммм, в хотела ли прекара нощта?

Чу как Лин разбърква кафето си, после отпива, а накрая отговаря:

— Технически погледнато, да. Събудих се на пода в твоята стая. Напълно облечен.

— Да, усетих, че в стаята ми има някакъв мъж — заяви с престорено нехайство тя.