Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 268

Уенди кимна и се отпусна назад в стола си. Беше много впечатлена. Няма нищо по-добро за самочувствието на една жена от мъж, който е бил с манекенка и я е изхвърлил! В тази мисъл имаше нещо особено успокояващо. Означаваше, че мъжът срещу теб има здрави, устойчиви ценности. Загледа се в него за момент. Наистина ли Селдън е толкова свестен? Или тя отново допуска грешка и всичките тези… глупости са просто… номер, целящ какво? Ако той действително се опитва да я вкара в леглото си, какво толкова лошо има в това?

— Какво мислиш да правиш сега? — попита внезапно той. — Тъкмо се канех да се поразходя из Сохо. Искаш ли да дойдеш с мен?

— Защо не?! — възкликна усмихнато Уенди. Най-неочаквано и за нея самата идеята да прекара сутринта в разходка със Селдън й се понрави. Така поне няма да бъде сама.

Селдън плати сметката и двамата се изправиха.

— Хей, забравих да те питам! Защо ти си тук в „Мърсър“, а не съпругът ти?

Уенди отново се почувства като пълен боклук, припомняйки си разговора с Неса Хоуп от предишния ден.

— Да, би трябвало да е така, обаче… положението е твърде необичайно. Наложи се да отстъпя апартамента на съпруга си.

— Господи, Уенди! — възкликна Селдън. — Очевидно напоследък ти се е събрало много! — Отвори й вратата, даде й път и добави: — Ако имаш нужда от апартамент, може би ще успея да ти помогна! Познавам един страхотен агент по недвижимите имоти!

— Благодаря! — кимна тя. — Може би този път ще се възползвам от предложението ти!

И докато излизаше на тротоара, тя си каза, че Селдън е много мил човек. „Колко приятно е за разнообразие да бъдеш с приятен и мил човек! — помисли си тя. — Приятен и мил!“

Кой би могъл да допусне, че накрая това ще се окаже най-ценното качество у един мъж, което човек би могъл да си пожелае?!

Три часа по-късно двамата със Селдън пътуваха с товарния асансьор към неговия таван, след като се бяха разходили до река Хъдсън и обратно. За първи път от седмици наред тя бе успяла да се поотпусне мъничко и да забрави за Шейн и неговите страховити искания. Толкова бе странно и вълнуващо да се разхождаш в неделя сутрин с мъж, който не ти е съпруг, и да се държите като двойка — да се отбивате по магазините и да спирате за още една чашка кафе! Уенди бе купила рокличка за Клоуи, плюшен динозавър за Тайлър (който, между другото, бе избран от Селдън) и ново яке за Магда. И през цялото това време те не престанаха да разговарят, като че ли и двамата си даваха сметка, че когато млъкнат, ще трябва да се разделят. И когато пак стигнаха Западен Бродуей, тя сведе поглед, защото не й се искаше да си тръгва, но не знаеше какво да направи, а той беше казал: „Искаш ли да разгледаш моя таван? Тъкмо ще ти дам номера на моя агент по недвижимите имоти!“

— Прекрасна идея! — кимна тя облекчено и настроението й отново се върна.

— Трябва обаче да те предупредя, че не ме бива много по вътрешното обзавеждане…

— Мен също — отговори тя и го погледна крадешком.

Той също я гледаше и двамата побързаха да отвърнат погледи, крайно притеснени. Всичко, което искаха да знаят, беше в тези разменени погледи. И то гласеше: „Искам да правя секс с теб, веднага! И се надявам, че ти също го желаеш!“ Не й се беше случвало да преживее подобна размяна на погледи години наред — откакто все още не беше омъжена, което ще рече, преди повече от дванадесет години. Странно как всичко се връщаше отново — пресъхването на устните, топката в стомаха, омекналите колене… Страхът и възбудата от перспективата да попаднеш в непозната територия… Ново тяло, нов пенис, както и надеждата, че актът няма да се превърне в разочарование…