Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 267

— Много съжалявам за теб, Уенди, ако това те прави нещастна — Замълча, а после изрече най-неочакваното нещо на света: — Но пък се радвам за себе си!

Тя го изгледа шокирано. Наистина ли бе казал това? Изчерви се и усети, че главата й се замайва. Надали мисли онова, което току-що каза. Най-добре е да не му обръща внимание…

Като че ли разчел мислите й, той добави:

— Говоря ти съвсем сериозно! Сега вероятно ще ми откажеш, но ми се иска някоя вечер да излезем заедно.

— Искаш да кажеш…

— Искам да кажа като на среща! — изрече храбро Селдън. — Доколкото ми е известно, и до днес продължават да го наричат така. Макар да изглежда малко смешно хора на нашата възраст да ходят на среща.

— Ние двамата?! — извика ужасено тя.

Не го мислеше точно по този начин, но изненадата й беше толкова голяма, че изобщо не бе в състояние да се овладее. Кога за последен път мъж я беше канил на среща? Случвало ли й се е въобще някога?

— Ще те разбера, ако ми откажеш — изтъкна Селдън. — Така де… нали работим заедно…

Ако излязат на среща, дали това означава, че и ще спят заедно? От тази мисъл й се зави свят. Но не, това идваше по-късно. Точно така. Нормалните хора не спят заедно още на първата си среща.

Замайването й се усили.

— О, не, Селдън! — възкликна тя. — Искам да кажа, разбира се, съгласна съм! За мен ще бъде удоволствие да вечеряме заедно! Смятам, че вече не би имало никакви пречки. В крайна сметка децата не са при мен всеки ден!

— Така ли? — изненада се той.

Тя сви рамене, като й се прииска да смени темата. Едно е да приеме поканата му за среща, но съвсем друго — да му разказва отчайващото си положение. И сега го попита:

— Имаш ли деца?

— Бих искал, но… — започна той и я погледна сконфузено, — но не мога.

— Не можеш ли? — изгледа го невярващо тя.

— С първата ми жена опитвахме Направихме си всички необходими тестове и накрая се оказа, че проблемът е в мен. Тя не го прие много добре. Изневери ми, а после аз разбрах и реших също да й изневеря.

— Но това е ужасно! — ахна Уенди.

— Да, беше истински хаос — съгласи се Селдън. — А после втората ми съпруга… Е, нека просто кажем, че се ожених за жена, която беше пълна противоположност на първата ми съпруга. Не бяхме женени достатъчно дълго, за да разбера дали тя иска деца, но нещо ми подсказваше, че не иска. И без това тогава не бях достатъчно богат за нея.

— Все още ли съществуват подобни жени? — почти извика Уенди, неспособна да повярва.

— И още как! — кимна Селдън и отметна назад косата си. — Но с втората ми съпруга грешката си беше изцяло моя. Тя беше супермодел, а аз позволих на егото си да потуши гласа на здравия ми разум.

— Е, поне си стигнал до определени изводи за себе си — отбеляза окуражително Уенди, много доволна, че говорят за неговите проблеми, а не за нейните, нито пък за евентуалната им среща. — Повечето мъже продължават да се заблуждават, че ако успеят да си хванат някоя манекенка или супермодел, ще си решат всичките проблеми.

— О, нищо подобно! Точно тогава започват проблемите! — отбеляза загадъчно Селдън.