Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 266

— Но не и за „Най-хубав филм“!

— Все пак беше комедия! — изтъкна търпеливо той. — Последната комедия, която спечели „Оскар“ за „Най-хубав филм“, беше „Да возиш мис Дейзи“. И то още в края на осемдесетте. Знаеш как стават тези неща.

— Да, много добре знам как! — тросна се тя.

После се овладя. Защо се държи така гадно със Селдън? Виж го само! С нежното си лице и дългата си коса прилича по-скоро на колежански професор, отколкото на безмилостен филмов продуцент, което може би е съзнателна поза от негова страна, целяща да заблуди партньорите му относно истинския му характер. От друга страна, би могло и да означава, че Селдън Роуз е просто като всички останали и също иска да изглежда по-млад. Уенди не можеше да повярва, че само преди година го бе считала за много страшен. Но когато най-лошите ти страхове станат реалност, всичко останало придобива съвсем друг смисъл.

„Трябва да звънна на Нико и да й съобщя за тази среща със Селдън!“ — помисли си тя.

— А ти какво правиш тук? — попита, опитвайки се да се усмихне.

— Живея точно зад ъгъла. И идвам тук всяка неделя, за да закуся — отговори той. — По принцип нямам нищо против да бъда сам, с изключение на неделя сутрин. Няма нищо по-депресиращо от това да си приготвяш сам яйцата с бекон!

После й се усмихна мило. Уенди пак се вторачи в косата му. Но как е успял да я изправи толкова? Надали я глади всяка сутрин!

— Сигурна съм, че безпроблемно ще си намериш приятелка, Селдън — отсече твърдо тя, като му даде да разбере, че не възнамерява да се поддава на тази негова история за самотния ерген. — Ти си преуспял мъж, нямаш деца, освен това си… — тук направи пауза, — привлекателен.

— Така ли смяташ? — възкликна той, очевидно искрено зарадван от комплимента. После й подаде менюто си и предложи: — Трябва да опиташ суфлето със сирене! Много е добро! Както и да е. Иначе не е толкова лесно — заяви небрежно и се отпусна назад в стола си.

Уенди кимна и се вторачи в менюто. По едно време попита:

— Кое не е лесно — суфлето или връзката? — Надяваше се да е суфлето. — Не смяташ ли, че е твърде рано сутринта, за да говорим за връзки? — добави и му върна менюто.

— Права си. Да поговорим за теб! Ти какво правиш тук, между другото? — попита невинно той. — Не живееше ли някъде по-нагоре?

— Сега вече определено говорим за връзки.

— Така ли?

— Да. Е, сега живея тук. Това е всичко — отговори и извърна поглед.

Огледа се притеснено, усетила у себе си надигането на сексуалната възбуда. По някаква много странна причина Селдън Роуз я привличаше — и тя просто не бе в състояние да го превъзмогне. Кръстоса крака, а после разклати горния, като че ли с този жест й се искаше да му предаде неприличното си желание.

— Сериозно? — възкликна Селдън. Радост ли долови в тона му или просто си въобразяваше? Като че ли опитвайки се да овладее чувствата си, той се смръщи и отбеляза: — Значи все пак със съпруга ти не се получи нищо.

— Точно така — кимна тя. — Мисля, че в крайна сметка ти се оказа прав. Помниш ли как ми каза, че ако някой те предаде веднъж трябва да бъдеш готов да те предаде и втори път?