Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 265

25

— Уенди! — възкликна Селдън Роуз. — Уенди, ти ли си?!

„Че кой друг да е?“ — помисли си леко раздразнена тя. Бе забелязала Селдън още когато слезе, за да помоли управителя да й осигури още една стая до нейната — за бавачката Гуинет. Надяваше се да успее да се измъкне от него, но той най-неочаквано бе вдигнал очи от вестника си и лицето му се бе озарило от приятна изненада. Е, вече нямаше как да го подмине. Налагаше се да го поздрави. Ако не го направи, той вероятно ще тръгне да говори пред хората, че тя се големее.

— Здравей, Селдън! — извика Уенди и се приближи към масата му. Но какво, за бога, прави той в лоби бара на хотел „Мърсър“, при това в девет сутринта в неделя и пие… какво? Загледа се в чашата пред него. Стори й се „Блъди Мери“. При това със стрък целина, резенче лимон, три маслинки и сламка, моля ви се!

Селдън Роуз пие „Блъди Мери“ със сламка?! Аха, хванах го!

Той се изправи. Въпреки сламката, която го оприличаваше по-скоро на дванадесетгодишен хлапак, той изглеждаше стряскащо секси — с дългата си кестенява коса и очилата за четене. Очила с костни рамки. Възхитително!

— Ще се присъединиш ли към мен за по едно питие? Или може би мляко? — попита той и я огледа. — Като те гледам, няма да ти се отрази зле.

Тя автоматично се изпъчи и вирна нос.

— Защо, да не би да изглеждам зле?

— Не, Уенди, в никакъв случай, просто аз…

— Нека ти обясня нещо, Селдън! — изрече заплашително тя. — Ако искаш да знаеш нещо много важно за жените, и особено за жените като мен, никога не ни казвай, че едно питие няма да ни се отрази зле! Същото се отнася и за импланти в гърдите, и за проклетото мляко!

— Божичко, Уенди! — дръпна се сащисано той. — Не исках да кажа… Ти си изглеждаш страхотно, както винаги…

— Страхотно ли? — изгледа го подозрително тя.

— Определено нямаш нужда от импланти. Така де… — Сведе сконфузено очи под унищожителния й поглед. — Само ти предложих да пийнеш нещо, за да ти кажа, че ще ми е приятно да поседиш при мен!

И й дръпна един стол на своята маса.

Уенди изгледа стола подозрително. „Какво пък!“ — каза си тя и отметна назад косата си. Не че имаше какво друго да прави. Седна.

— Е, какво става с теб, Селдън?

— Всичко при мен върви страхотно!

— Не си ли забелязал, че на всички в Ню Йорк и Лос Анжелис, и особено на хората от нашия бизнес винаги им върви страхотно?

— Ами аз…

— Това не те ли притеснява, Селдън? Не го ли намираш за… подозрително?

— Погледнато от този ъгъл…

— Да, точно от този!

Селдън започна да върти сламката си. Накрая изрече:

— При теб поне всичко би трябвало да е страхотно, Уенди! Та твоето „Петнисто прасе“ спечели два „Оскара“!