Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 247

За няколко секунди почти успя да забрави за всичко, като даже си позволи да изпищи от удоволствие. А после продължи да го държи, да гали гърба и задните му части, да се наслаждава на гладката му кожа и да го натиска навътре в себе си, макар да си даваше сметка, че е започнал да омеква.

— Олеле! — прошепна той и я погледна. — Това си беше като фойерверк!

Тя кимна, все още не желаеща да го пусне. Добре че лекарството „Кърби“ все още действа! Но докато се обличаше, реалността на ситуацията я удари като с чук. Нико се натъжи. Нямаше начин да пренебрегне факта, че днес изобщо не беше толкова хубаво, колкото стотици пъти преди. И че някой ден, вероятно в най-скоро време, лекарството окончателно ще спре да действа.

24

Телефонът в апартамента ицдаде две кратки позвънявания, подсказвайки пристигането на вътрешен посетител. Уенди грабна слушалката и сложи ръка на другото си ухо. Магда беше надула звука на телевизора почти докрай, за да заглуши прахосмукачката, която камериерката влачеше отегчено по килима наоколо, като от време на време хвърляше неодобрителни погледи към хаоса около себе си.

— Ало? — извика в телефона Уенди.

— При мен е Неса Хоуп. Да я изпратя ли горе? — попита жената от рецепцията.

— Разбира се — отговори Уенди.

Погледна си часовника. Беше два и половина — Шейн закъсняваше вече с петнадесет минути, факт, върху който със сигурност ще обърне внимание пред госпожица Хоуп като поредното доказателство за родителска небрежност от страна на бащата. Запъти се към малкото фоайе и мина през вратата, която водеше към помещенията на децата. Те се състояха от две малки стаи плюс отделна баня и бяха разположени точно срещу нейната спалня и дневната от другата страна. Тайлър и малката Клоуи оцветяваха картинки. Тайлър грабна молива на Клоуи и извика:

— Не се прави така, глупачке!

— Тайлър, не говори така! — изрече търпеливо Уенди, измъкна молива от ръката на сина си и го връчи на дъщеря си.

— Ама тя излиза от очертанията! — запротестира Тайлър.

— Тя е само на две годинки! — изтъкна майка му. — И й е позволено да излиза от очертанията.

— Тогава и аз ще излизам! — извика сърдито Тайлър.

— Щом толкова настояваш — отбеляза Уенди и го погледна тъжно. Горкото дете! Разбираше го перфектно! Чувстваше се като в клетка в това тясно пространство! Но това беше само временно. Приведе се към него и прошепна: — Съвсем скоро ще се сдобием с нов апартамент! Надявам се, че ще останеш доволен, нали?

— Ами… не знам — сви рамене детето. — Нали вече си имаме един?!

— Мамо, ще видим ли Гуинет? — попита Клоуи.

— Ще я видите в понеделник сутринта, когато се върнете тук. Сега ще постоите малко с татко, а после, в неделя вечерта, ще се върнете тук.