Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 246

— Хайде, скъпи! — подкани го тя, изправи се и го хвана за ръка. — Нека отидем в спалнята!

Щом веднъж започнат да правят секс, нещата отново ще застанат по местата си и тя ще си върне доброто отношение към него.

— Тъкмо се чудех дали изобщо ти се прави секс — усмихна се Кърби, докато се оставяше тя да го води. — Днес си малко странна.

— Само заради деня, който преживях — оправда се тя, съблече се бързо, подреди дрехите си върху бюрото му и скри бикините под блузата си. После легна на леглото, а той легна гол върху нея. „Това вече е друго нещо!“ — помисли си Нико и обгърна с ръце гърба му, наслаждавайки се на тежестта му. Нищо не можеше да се сравни с един красив млад мъж с мускулесто тяло. Кожата му беше толкова мека… Сигурно по-мека и от нейната…

— Да извадя ли връзките? — попита той.

— Не знам.

Понякога той завързваше китките й за двата края на леглото (табла нямаше, затова я завързваше за ръбовете на пружината), а това задължително повишаваше възбудата й. Но днес като че ли не желаеше да се чувства ограничена. Искаше да я освободи от преживения следобед, да я накара да се почувства друг човек, така, както винаги го бе правил преди. Може би като някоя лека жена от порнографски филм. Жена, която го прави с мъж, докато другите мъже ги гледат…

— Изчукай ме! — прошепна тя.

Той пъхна ръка между краката й и прошепна:

— Както кажеш, красавице!

О, не! Защо трябва непрекъснато да повтаря тази глупост?! Особено след като точно сега желанието й е изключително крехко!

Красавица, да бе! По-добре да не мисли сега за това! Трябва да го забрави и да се отпусне. Но не бе в състояние да го забрави. А дали изобщо иска да прави секс?

— Не си много влажна — констатира той.

— Съжалявам — усмихна се предпазливо тя, надявайки се да скрие чувствата си. — Сигурно е от напрежението…

— Аз ще го премахна! — отсече той.

Свлече се в долния край на леглото, разтвори краката й, после постави ръце върху вагината й и я разтвори. После започна да я ближе, а тя постави ръка върху главата му и си наложи да се отпусне, да почувства нещо. Но нещо не се получаваше. И не само това — като че ли я дразнеше, неприятно.

Но какво й става днес?

— Кърби — изрече тихо, — нека просто правим секс, а?

— Разбира се — кимна той. — Всичко, което пожелаеш, скъпа! Много добре го знаеш! Бих направил всичко за…

Тя сложи пръст върху устните му, за да го накара да млъкне. Ако продължи да говори в този дух, тя със сигурност няма да може да направи нищо повече. Изви глава назад и прокара ръка по мускулестите му рамене. Пръстите й усетиха малка, изненадваща издутинка. Пъпка ли беше това? Кърби Атууд има пъпка… на рамото?!

„Престани!“ — заповяда си тя. Няма да прави като другите жени — да се концентрира върху дребните недостатъци на мъжа, докато постепенно той загуби в очите й всякакъв сексапил. Напомни си, че има голям късмет. Напомни си, че е на четиридесет и три и че трябва да бъде доволна, че все още някой иска да спи с нея, особено мъж като Кърби. Наложи си да се наслади на преживяването. Налагаше се да се наслади! Трябваше да избяга от всичко! И сега, фокусирайки мисълта си върху твърдия му пенис и върху усещането на същия този пенис вътре в нея и върху чисто физическата наслада да бъде с възбуден млад мъж, тя повдигна бедра, постави ръце върху задните му части и го придърпа по-навътре в себе си.