Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 248

— И защо трябва да се връщаме тук? — попита Тайлър и изгледа вбесено моливите си. — Защо да не си стоим у дома?

— А не искаш ли да стоиш при мама?

— Ти защо не се върнеш у дома? — попита синът й.

Уенди се усмихна и сигурно за хиляден път отговори:

— Защото мама и татко вече не живеят заедно. Мама скоро ще намери нов апартамент и тогава всички ще се съберем да живеем там!

— А татко ще дойде ли? — попита Клоуи.

— Не, татко ще си остане в неговия апартамент.

— Имаш предвид нашия апартамент, нали, мамо? — извърна се към нея Тайлър. — Там, където живеем ние! А ти живееш в този хотел!

— Ти също живееш тук — отговори търпеливо Уенди.

— Искам у дома! — извика Клоуи и се разплака.

На вратата се позвъни. Уенди вдигна Клоуи, постави я на леглото и извика:

— Магда, би ли отворила?

— Защо? — изкрещя в отговор Магда.

— Защото се звъни… — започна майка и, но после въздъхна, взе на ръце Клоуи и тръгна към антрето.

Точно в този момент Магда внезапно реши да се прояви и се втурна да отвори. После само изрече: — О!

— Татко ли е? — извика Тайлър и се втурна след тях.

Неса Хоуп, адвокатката, стоеше несигурно на прага и оглеждаше картината пред себе си с неприкрит ужас. Тя беше на тридесет и пет години, неомъжена и доста привлекателна — поне по стандартите на Горен Истсайд. Беше облечена с щампирана блузка на Роберто Кавали, дънки и високи обувки на Мери Джейн от черна кожа. Освен това бе прочута като най-добрият бракоразводен адвокат в кантората „Бърчел & Дингли“ и заемаше четиридесет и трето място в списъка на петдесетте най-влиятелни жени в града.

— Много съжалявам — усмихна се Уенди. — Шейн трябваше да вземе децата в два и половина, но закъснява. Заповядай, седни! — Наоколо нямаше никакво свободно място за сядане, разбира се, защото всички налични повърхности бяха заети с листи, книги, сценарии, дивидита, една гъба, четка за коса, дистанционно управляемо самолетче и всякакви дрехи.

— Няма нищо. Ако искаш, мога да сляза долу и да изчакам — изрече предпазливо Неса.

— О, не, заповядай! — покани я Уенди. — Камериерките тъкмо си тръгваха. — Освободи малко пространство от дивана и адвокатката приседна. — Обикновено не е чак толкова зле — добави като извинение Уенди.

— Няма нищо — усмихна се сковано Неса. — Децата ти са прекрасни.

— Благодаря! — усмихна се гордо майката. Точно в този момент забеляза косата на Магда и попита: — Магда, скъпа, не каза ли, че възнамеряваш да си измиеш косата?

— Вече го направих, мамо.

— Не си!

— Тази баня тук не ми харесва! — изтъкна наежено Магда.

— Ти коя си? — обърна се Тайлър към Неса.

— Това е адвокатката на мама — обясни му Уенди.

— Не обичам адвокати — заяви Тайлър.

Уенди сложи ръка върху главичката му и побърза да го защити:

— Той просто е малко срамежлив. Нали така, приятелче?

— Изобщо не ми прилича на срамежлив — заяви игриво Неса и кръстоса крака.

— Не обичам адвокати — повтори момчето, притиснало се в крака на майка си.

— Неса е много добра — обясни Уенди. — Тя ще направи всичко възможно да можете да останете при мама завинаги!