Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 249

— Но сега се прибираме вкъщи! — обяви Клоуи.

На вратата пак се позвъни.

— Татко! — извика Магда и скочи.

След малко при тях се появи Шейн. С не малко задоволство Уенди установи, че той изглежда доста излинял. Вдигна глава към него и заяви:

— Закъсня.

— Трябваше да се отбия в аптеката. Не се чувствам много добре.

— В такъв случай не вземай децата.

Той я изгледа с омраза и отсече:

— Не съм чак толкова зле. Само едно главоболие. Ще се оправя. — А после погледна доста притеснено към Неса.

— Надявам се си спомняш адвокатката ми, Неса Хоуп — кимна Уенди към гостенката си.

— Аха — отговори неопределено Шейн.

— Как си, Шейн? — попита Неса, като стана.

— Страхотно — промърмори Шейн и вдигна Клоуи. — Да не би да работиш и в събота, а?

— Аз работя всеки ден от седмицата!

— Значи двете с Уенди ще си паснете великолепно — изсъска Шейн. После се обърна към Магда и Тайлър и попита: — Готови ли сте, хора?

— Утре вечер ще бъдете тук, нали? — поиска да уточни Уенди. — В пет!

— Разбира се! — промърмори ядосано той. И за да не остане назад, попита: — Кога ще заминаваш пак за Кан?

— В понеделник вечер — отговори Уенди. Той отлично знаеше кога заминава, а тя пък отлично знаеше какво следва.

— Не мога да разбера защо просто не ги оставиш при мен, докато се върнеш. Това местене напред-назад е много глупаво!

— Имаш късмет, че изобщо можеш да ги виждаш, Шейн! — изтъкна тя.

— Е, ще видим — изрече през стиснати зъби той, като погледна зверски Неса и Уенди.

После подбра децата и излезе.

Уенди подаде глава на прага и подвикна след тях:

— И само органична храна, ясно ли е?! И стриктно спазване на времето за лягане!

Шейн кимна, но не си направи труда да се обърне. Тя се загледа след малката си циркова трупа, докато вървяха по бежовия коридор, наподобяващ вътрешността на кашон. Накрая всички се заковаха пред асансьора.

— Чао, мамо! — извика весело Тайлър, като се обърна и й помаха.

— Чао! — махна му и тя. — До утре!

И остана да ги наблюдава, докато не се качиха в асансьора, изпълнена със смесица от гняв и безсилие, но най-вече — тревога. Ставаше й все по-ясно, че децата й нямат нужда от нея. Даже не изгаряха от желание да останат при нея!

Но това е само защото все още живее в хотел. Да, така трябва да е! Когато си купи нов апартамент, всичко ще се промени и животът им отново може да стане нормален. Веднага щом се бе върнала от Палм Бийч, тя бе наела Неса, а Неса пък веднага бе уредила децата да прекарват еднакво време с майка си и баща си. Но това беше само временно. Уенди се надяваше да успее да изтрие Шейн от картината веднъж завинаги.

Затвори вратата и се обърна към Неса.

— Никога не можех да си представя, че двама души могат да се мразят толкова много! А ти? — Въпросът беше по-скоро риторичен и тя не очакваше отговор.

Но адвокатката все пак отговори:

— Да, той определено те мрази. И, както го гледам, няма да се предаде много лесно!

Най-големият ни проблем е адвокатът на Шейн — изтъкна Неса петнадесет минути по-късно, докато двете седяха на масичка в лоби бара на хотела. Дантеленото перде близо до тях се издуваше от вятъра. Уенди се загледа през прозореца към минувачите навън — беше краят на април и Сохо беше пълен с туристи.