Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 245

— Трябваше да репетирам една сцена за класа по актьорско майсторство и малко се поувлякох. — Пристъпи в апартамента. — Нали знаеш как става — потъваш в нещо и губиш представа за времето. А после си спомних, че трябва да купя прясно мляко. Всеки ден си напомням, че трябва да си купя мляко, и забравям.

Тя го последва към кухнята и се загледа в него как вади от торбата кутия прясно мляко и я поставя на най-горната лавица на почти празния си хладилник. Значи за мляко си мислел! И защо не си е мислел за нея?!

— А ти как си? — попита, когато се обърна към нея. — Не съм те виждал от… колко стана? Седмица?

— Просто така се случи — отвърна тя, успокоена, че леката му надменност очевидно се дължи на факта, че тя му е липсвала. — Днес имах ужасен ден…

— Аз също — натърти той, мина покрай нея и влезе в дневната. — Затова съм малко нервен и превъзбуден. Трябва да направя тази сцена за часа си довечера и държа да бъда много добър!

— Сигурна съм, че ще бъдеш!

— Работата е емоционална, схващаш ли? — въздъхна, седна на дивана и плъзна пръсти през косата си. После вдигна поглед към нея и каза: — Но какво правиш там? Ела тук!

— О, Кърби! — промърмори тя. Внезапно се почувства като цвете, нуждаещо се от слънце. „Никога досега не съм се чувствала така!“ — каза си наум и се запита дали пък сега няма да се разплаче.

— Хей, какво става? — попита Кърби.

Приседна до него и той я прегърна, а тя сложи глава на рамото му и се отпусна, наслаждавайки се на самото усещане някой да те държи. Кърби не бе най-интелигентният човек на света, но винаги усещаше от какво се нуждае тя в емоционален план. Сега тя вдигна лицето си към него с намерение да му разкаже деня си. Но той очевидно изтълкува погрешно сигналите й и започна да я целува.

В знак на протест устните й се сковаха. Тя продължи да го търпи още няколко секунди, но после се отдръпна и извика:

— Кърби, днес имах особено странен ден! Аз трябваше… трябваше да уволня един човек…

— А аз си мислех, че го правиш всеки ден! — изрече усмихнато той.

Усмихна му се търпеливо, раздразнена, че той се опитва да се шегува в момент, когато тя държи да бъде сериозна.

— Този човек съвсем случайно е мой шеф. Или по-точно, беше ми шеф! От днес неговият пост поемам аз!

— Значи би трябвало да се радваш! — отбеляза Кърби и я задърпа към себе си. Целуна я точно зад ухото и прошепна: — Имаш нова работа, радвай се! Аз винаги се радвам, когато получа нова работа! Защото това означава, че ще печеля повече пари!

— Нещата не стоят точно така — изрече тя и извърна глава.

— Значи няма да получаваш повече пари, така ли? Тогава ходът ти не ми изглежда особено умен.

При тези думи той се отпусна назад и я изгледа триумфално, като че ли току-що бе достигнал до голямо прозрение. Тя погледна красивото му, спокойно лице. Приличаше й на лице на златен ритрийвър — красиво, но тъпо.

Натъжи се. Не би трябвало да си мисли такива неща за Кърби. Не бе негова грешката, че не разбира. Просто не бе достатъчно образован — ходил е само две години в общински колеж, докато се е опитвал да пробие като модел.