Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 214

— Ето го и Шейн! — посочи Чери. — А това там е Марк, нали? Браво на вас! Значи в крайна сметка наистина сте избрали Марк! Е, в такъв случай няма защо да се притесняваш! В добри ръце сте! — добави и се обърна усмихнато към Уенди.

Уенди й върна усмивката и усети, че й се завива свят.

— Шейн, миличък! — извика Нина. — Водим ти подарък! Съпругата ти!

Уенди слезе от количката. Със звънливо помахване на обкичените си в гривни ръце, двете й спътнички заминаха.

Уенди се закова на място, стиснала в едната си ръка куфарчето, а с другата — придържаща големия куфар на колелца, и си мислеше, че сигурно прилича на бежанец от някоя източна държава.

Всички от семейството й се втренчиха в нея. И никой като че ли не знаеше какво да направи.

„Трябва да се държа нормално!“ — каза си. Пусна куфара, помаха и извика с престорена веселост:

— Ехооо!

— Мамо! — изпищя драматично Магда, като че ли някой я убиваше. Беше облечена в тесни кафяви панталони, прибрани при глезените, а на краката си носеше ботуши с връзки. — Ти дойде!

И се втурна към Уенди с разперени ръце. „Започнала е леко да напълнява! — помисли си разтревожено майка й. Под бялата й блуза се виждаха наченките на коремче и две не особено добре оформени издутинки при гърдите. — Трябва да й купя сутиен! Още утре! Но няма да казвам нищо за килограмите й!“ И тя също разтвори ръце и прегърна дъщеря си, допирайки лице до косата й, която миришеше на пот. А после си каза колко е странно това, че майките са в състояние да познаят децата си само по миризмата им.

— Толкова се радвам да те видя! — извика Магда.

А после и Тайлър, като че ли вече преценил, че за него няма никаква опасност, се втурна след голямата си сестра и започна да кръжи около майка си като самолет. Малката Клоуи пък заудря по количката си с юмручета, настоявайки също да бъде пусната.

— Ето я и нея! — изчурулика бавачката Гуинет и вдигна детето. — Ето я мама! — След което погледна, към Уенди и й се усмихна притеснено.

Уенди хвърли поглед към Шейн, за да се убеди, че той си дава ясна сметка за значението на тази сцена. Той просто й се усмихна примирено, а тя се приведе доволно към дърпащия я за дрехите й Тайлър.

— Мамо, падна ми зъбче! — изрече гордо той и пъхна пръстчето си в дупката.

— Дай да видя! — кимна майка му. — Боля ли те? Феята на зъбчетата идва ли при теб?

Тайлър се разтресе целият и отговори:

— Не ме боля, но имаше много кръв! А пък феята на зъбчетата ми даде десет долара! Та татко после каза, че си струвало да изтърпя!

— Охо, десет долара! Та това са много пари за едно малко зъбче! Какво ще правиш с тях?

— Ох, бе, мамо! Как ще са много! Та те не стигат дори за един компактдиск!

„Господи, на това ли ги учи Шейн?!“ — смръщи се майка им, изправи се, хвана децата си за ръце и тръгна напред.

Шейн не направи никакъв опит да я целуне за добре дошла. Вместо това посочи към мъжа до себе си, който отблизо се оказа не чак толкова красив, колкото й се бе сторил отдалече. Изглеждаше като излят от калъп, сякаш кожата му беше направена от пластмаса. Носеше тъмни авиаторски очила и пушеше цигара („Парламент“, моля ви се!), а върху главата му стърчеше груб изрусен кичур, като че ли залепен с лак за коса. Беше обут в много тесни бели бричове и черни ботуши, които стигаха чак до коленете му. Ризата му беше бяла на червени ивици — същият черешовочервен цвят като ризата на Шейн.