Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 216

— Той ще бъде и мое пони, нали така?

— Мамо, днес е по-хубаво и от Коледа! — намеси се Магда и прегърна понито през врата. — Обичам те! Обичам те, Принс! — Очевидно това беше името на понито или пък тя самата вече го беше кръстила. — Може ли да прекарам нощта при него?

— Не, скъпа, не…

— Ама Санди Першенки… — (коя пък е тази?!) — веднъж пренощува при коня си! Когато имаше колики! Беше три дена преди квалификациите на Олимпиадата и тя прекара нощта при него, в обора му! И конят нито легна върху нея, нито нищо! Така че няма нищо страшно! Освен това, ако случайно паднеш, конят никога няма да те стъпче! Не мога да разбера защо повечето хора си мислят, че конете правят така, но това не е вярно! Конете знаят! Конете знаят всичко!

— Мамо — намеси се Тайлър, — ти познаваш ли Санди?

— Не, скъпи, не я познавам — отговори Уенди, протегна ръце и го вдигна. Беше натежал. И облечен точно като баща си — с бели дънки и червено поло.

— Мамо, харесва ли ти Принс? — попита синът й.

— Да, харесва ми. Изглежда ми като много красив малък кон!

— Ама той не е малък кон! Той е пони! Има голяма разлика! И аз наистина смятам, че трябва да прекарам първата ни нощ с него тук! — не се предаваше Магда. — Да не би нещо да го подплаши?

— Нищо няма да го подплаши! Нали живее тук! — изрече Уенди с престорено безгрижие. — А сега е време всички да се върнем там, където живеем!

— Обратно в Ню Йорк?! — извика ужасено Магда.

— Защо, мила? Не искате ли да се приберете вкъщи? — изуми се Уенди.

— Не! — изкрещя Тайлър.

— Но мама си има самолет! Частен самолет, който ни чака, за да ни откара у дома!

— Можем ли да вземем и Принс с нас?

— Не, скъпа…

— В такъв случай аз оставам! — отсече Магда.

— Ами баба и дядо? — обади се Тайлър.

— Те ще се приберат по-късно. С Шейн.

— Но баба ми обеща, че в самолета ще седя до нея!

— Можеш да седиш до нея някой друг път.

— Мамо, разваляш всичко! — извика Магда и лицето й се изопна от гняв.

— Нали купуваме понито, Магда? Това е достатъчно!

— Някакви неприятности ли, госпожо Хийли? — обади се Марк, приближавайки се зад тях.

— Не, няма нищо. Просто не желаят да се приберат у дома.

— Че кой би поискал на тяхно място?! Тук е истинска приказка! Клубът за поло на Палм Бийч! Тайно късче от рая!

„О, нищо подобно! Истински ад!“ — прииска й се да му каже тя.

— Хайде тогава да отидем и да купим това пони, госпожо Хийли! — отсече треньорът. После се приведе към децата и попита: — Какво ще кажете да видите бебетата, а!?

— Бебета ли? — изписка развълнувано Магда.

— Малките патенца и малките котенца. А може би и няколко кученца! — Изправи се и се обърна към Уенди. — Децата обожават подобни мигове! Ще помоля Джули, конярката, да ги заведе, а после да ги върне тук. Магда със сигурност ще иска пак да види Принс. Първото й пони! Това е крайъгълен момент в живота на всяко момиче! Миг, който никога няма да забрави!

Да, тук вече беше напълно прав. Всичко бе наистина незабравимо. И тя се загледа притеснено след децата си, които се втурнаха с викове покрай нея и излязоха навън.