Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 212

Промъкна се през тесния вход в живия плет, теглейки след себе си куфара с подаръците за децата. Все още не бе изгубила надежда. А когато мина от другата страна, се закова отчаяно на място. Пред очите й се ширна огромно поле, приличащо на терен за голф. Вдясно се виждаше дълга конюшня с оградено пасище отпред, но в далечината имаше още няколко конюшни с оградени пасища, както и няколко огромни палатки в бяло и синьо. Как изобщо ще ги открие?

Насочи се към входа на най-близката конюшня. Вътре беше тъмно и хладно, подобно на тунел, и точно като тунел вероятно беше пълно с неприятни изненади. Уенди надникна предпазливо и забеляза огромен кон, завързан до стената. Конят я погледна, сведе глава и тропна с копито. Уенди отскочи уплашено назад.

Иззад коня излезе млада жена и се приближи към нея.

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита тя.

Уенди пристъпи лекичко напред и изрече с тъничък гласец: — Търся съпруга си. И децата. Дойдоха тук, за да купуват пони.

— От кои конюшни?

— Моля?

— От кои конюшни? — повтори жената. — Тук са стотици. Семейството ви може да е къде ли не!

— О, ясно!

— Не можете ли да им се обадите, че сте тук?

— Да, наистина — кимна Уенди и отстъпи. — Веднага.

— А как се казва треньорът ви? — продължи жената, твърдо решена да й помогне с каквото може.

Треньор ли? Какъв треньор?!

— Не знам — отговори Уенди.

— Проверете в администрацията — предложи й младата жена. — По тази пътека и точно зад ъгъла!

— Благодаря ви! — кимна Уенди.

Заобиколи обора и едва не се сблъска с количка за голф, в която се возеха две жени с козирки. Спирачките на количката изсвистяха, тя спря и някой извика:

— Уенди? Уенди Хийли?

— Да? — извърна се изненадано тя.

— Ние сме! Нина и Чери! — извика Нина, сочейки жената до нея. — Помниш ли ни? Децата ни са съученици на твоите в училище „Света Мери-Алис“!

— О, боже! Наистина! — възкликна Уенди, сякаш веднага спомнила си за тях.

— Радваме се да те видим! — продължи да писука Нина, а после се приведе и я прегърна като отдавна изгубена приятелка. — Какво правиш тук?

— Дъщеря ми ще си купува пони…

— Кой й е треньор? — попита Чери. На ушите си носеше диамантени обеци с размерите на бадем. — Да не би да е Марк Уитълс? Той е най-добрият! Когато човек си купува пони, не може без Марк!

— Не съм много сигурна дали… Току-що се връщам от снимки. От Румъния… — изрече Уенди, като че ли това би могло да обясни всичко.

— Господи, животът ти сигурно е много интересен! — възкликна Нина. — Двете с Чери непрекъснато си повтаряме, че би трябвало да заменим съпрузите си с бляскава кариера!

— Да, работата там е по-малко — съгласи се Чери и Нина, която имаше силен южняшки акцент, се разсмя сърцато. Уенди веднага реши, че Нина е от онези жени, които човек не може да не хареса още на мига, дори и да не споделя начина й на живот.

— Скъпа! — извика Нина, като се загледа в нея. — Къде ти е количката за голф?

— Количката за голф ли? — изуми се Уенди. — Нямах представа, че ми трябва такава!