Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 215

— Това е съпругата ми, Уенди Хийли. Марк Уитълс, нашият треньор — представи ги Шейн.

„Поне ме призна официално за своя съпруга!“ — помисли си Уенди, докато се ръкуваше с треньора. И за части от секундата си позволи да допусне в себе си безумната надежда, че може би е допуснала някаква грешка и че всичко в крайна сметка ще се нареди.

— Не сме очаквали Уенди при нас — продължи Шейн и я погледна многозначително. — Но предполагам, че се е притеснила за децата.

— Бях в командировка и не съм ги виждала много отдавна…

— Къде? — прекъсна я Марк, като бръсна парченце тютюн от белите си бричове. Уенди веднага си каза, че треньорът се държи контешки като брокер на недвижими имоти.

— Румъния — отговори тя.

— Румъния ли?! — тръсна отвратено глава треньорът. — Че какво има там? Нито ски курорти, нито някакви магазини, предполагам!

— Работа — отговори лаконично Уенди, давайки си сметка, че всеки момент ще изгуби търпение с този нагъл човек.

— Уенди е във филмовия бизнес — поясни Шейн.

— Тя е президент на „Парадор Пикчърс“ — изчурулика гордо Тайлър.

„Браво на теб, момчето ми!“ — помисли си Уенди и стисна лекичко ръката му.

— Това е… много хубаво — изгледа я вече по-внимателно Марк, сякаш изчисляваше стойността й. — Тук имаме много хора от филмовия бизнес, така че би трябвало да се чувствате като у дома си!

Уенди го изгледа и се изкиска, като искаше да му подскаже, че това е абсолютно невъзможно.

— Ето, виждаш! — обади се триумфално Шейн. — Децата са си много добре!

— Да — кимна сковано тя, — виждам.

Двамата си размениха погледи, изпълнени с омраза.

— Хайде сега да видим понито, а, какво ще кажете? — обади се Марк, хвърли цигарата си в тревата и я загаси с подметката на ботушите си.

Магда сграбчи майка си за ръката и започна да я дърпа към понито.

— Това не е ли най-красивото пони, което някога си виждала, а?! — извика тя със светнали очи.

— Да, скъпа, много е… много е красив! — съгласи се неловко Уенди.

Никога не се бе приближавала до кон. И въпреки че точно този не беше особено голям („тридесет и две лакти“, както всички се изредиха да й повтарят — факт, чиято значимост определено й убягваше), страхът й от това огромно, според нея, животно, бе прекалено голям, за да й позволи да го доближи. Дори и когато го завързаха и му сложиха въжета — сигурно за да предотвратят бягството му, — тя не можа да се успокои.

— Ела, мамо! — подкани я Тайлър, разтърсвайки ръката й.

— Тайлър, стой… стой тук! — заповяда му тя, но детето се откъсна от нея и се приближи право до понито, което сведе глава и подуши главичката му.

На Уенди й прималя, обаче Тайлър се разкрещя щастливо: