Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 213

— Но всичко е на километри оттук! Да не смяташ да вървиш пеша? — извика шокирано Чери.

— Ами… просто не знам къде да търся моите хора, та… — призна си Уенди. — Просто сега се връщам, а и телефонът ми…

— О, скъпа, не се притеснявай! Ние непрекъснато губим съпрузите и децата си! — възкликна Нина и махна небрежно, с което очевидно извиняваше напълно Уенди.

— Да, така е по-добре — съгласи се с приятелката си Чери.

Тези думи бяха последвани от още звънлив смях.

— Защо не вземем първо да пробваме конюшните на Марк, а? — обърна се Нина към Чери. — Скачай при нас! — подкани тя Уенди. — Ще те откараме!

Уенди вдигна куфара си върху металната кошница отзад и Чери отбеляза:

— Боже! Да не би да мъкнеш това чак от Румъния?!

— Ами… всъщност, да! — кимна Уенди, като се качи отзад.

— Ти си наистина всеотдайна майка! — кимна Чери. — Когато се връщам от Европа, съпругът ми и децата си знаят, че през следващите три дена не трябва да ме търсят за нищо. Самолетна умора.

— Скъпа, та ти се сдобиваш със самолетна умора и от едно просто изкачване до Аспен! — отбеляза Нина.

Чери сви рамене като младо момиче и изрече:

— Такава съм си аз. Деликатна!

Уенди се усмихна. Де да можеше да сподели веселото им настроение! Нина и Чери бяха много приятни жени, но напълно различни от нея. Широките им ноздри (вероятно плод на първите опити на пластичните хирурзи от осемдесетте) и високите им, елегантни фигури й напомниха за расови коне. Изглеждаха като жени без никакви грижи. И защо да имат грижи?! Съпрузите им несъмнено бяха богати, а дори и в някой момент да решат да се разведат с тях, пак ще ги оставят с достатъчно пари, та да не им се налага никога да работят. „Какво ли е да те издържа някой друг?“ — помисли си тя и наклони тъжно глава. Сигурно е много приятно. Нищо чудно, че двете бяха толкова любезни. Надали някога им се с налагало да се сблъскват с неприятности. Представяйки си вече неизбежната грозна сцена с Шейн. Уенди се хвана здраво за перилата на количката.

— Между другото — обади се Нина, — твоят малък Тайлър е прекрасно момченце!

— О, благодаря! — отговори Уенди. И като си представи, че срещата й с децата предстои, усети, че й прилошава.

— А съпругът ти Шейн се държи много добре с него — добави Чери. — Двете с Нина винаги сме казвали какъв късмет имаш със съпруг, който няма нищо против да върши женската работа. Винаги ги взема след училище, не е пропуснал нито ден. Повечето мъже твърдят, че нямат нищо против да вършат тази: работа, но когато ги оставиш, се чувстват напълно безпомощни.

— Моят така и не схвана как се отваря количка-столче — отбеляза през смях Нина.

— Според нас ти си тренирала твоя много добре! — добави Чери — Питаме се каква ли е тайната ти?

Боже, само да знаеха истината.

— Ами аз… сигурно просто имах късмет — уклончиво отговори Уенди.

Само да знаеха истината! Сигурно щяха да се смеят.

— Ето че стигнахме! — възкликна весело Нина, като посочи към бяло боядисана сграда със зелен покрив.

Отпред имате оградено пасище. В средата се виждаше сивкаво-бяло пони, яздено от млада жена с черна каска. В единия край стояха Шейн и Магда и разговаряха с млад мъж с изсеченото лице на филмова звезда. В другия край бяха Тайлър и Клоуи, стиснали ръцете на бавачката Гуинет.