Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 211

— Здравей, Харолд!

И Харолд, който очевидно веднага прецени, че за него ще бъде далеч по-здравословно да не я предизвиква, се обърна и извика на жена си:

— Мардж, виж кой е дошъл! Уенди!

— Здравей, Уенди! — измърмори свекърва й, без да си направи труда да стане от масата. — Жалко, че изпусна Шейн и децата! Но сигурно и те не са знаели, че ще дойдеш!

„О, сигурна съм!“ — помисли си тя.

— Къде отидоха? — попита на глас.

Мардж и Харолд се спогледаха. После свекърва й вдигна вилицата си, заби я в бърканите си яйца и накрая благоволи да изфъфли:

— Отидоха да търсят пони.

— Едно кафе ще пиеш ли? — обърна се към нея свекърът й, докато заемаше мястото си срещу своята съпруга. — Така, като те гледам, няма да ти се отрази зле.

— Да, благодаря — кимна тя.

— В такъв случай се обади на рум сервиса, за да донесат още една чаша! — изтъкна Харолд. — Тук обслужването е страхотно!

„Ако убия тези двамата, съдебните заседатели дали ще ме разберат?“ — помисли си Уенди.

— Не говори глупости, Харолд! — смъмри го Мардж. — Може да използва моята чаша. Ето, Уенди! — И бутна към нея чашката с чинийката.

— Не искам да ти вземам чашата — заяви Уенди.

— И без това Мардж не пие кафе — изтъкна Харолд.

— Е, някога пиех — изпъчи се свекърва й. — Не помниш ли, че когато се оженихме, пиех по шест чаши на ден? Спрях, когато забременях с Шейн. Гинекологът ми каза, че пиенето на кафе е вредно за плода. В онези години моят гинеколог се славеше като много напредничав лекар.

Уенди само кимна. Нарочно ли се държаха така с нея? Нарочно ли я измъчваха, задето е била толкова лоша съпруга на милия им син? Какво точно им е казал той? Вероятно всичко — щом ги е домъкнал чак дотук! Сигурно непрекъснато ги е държал в течение на нещата.

— Къде са те? — попита Уенди, докато си наливаше кафе от бялата кана.

— Кой къде е? — направи се на ударена свекърва й.

„О, я стига! — помисли си Уенди и я изгледа мръснишки. — Не си чак толкова стара! Много добре знаеш кой!“

— Шейн. И децата. — Отпи от кафето и си изгори устните. Мардж сбърчи чело и театрално попита:

— Как му викаха, Харолд? Клуб за… какво беше?

— Клуб за поло — отговори свекърът й, като внимаваше да не я поглежда.

— Да, точно така — съгласи се Мардж. — Било много прочуто място. — Настъпи продължителна, неловка тишина, накрая нарушена отново от нея. — Нали не мислиш да ходиш при тях, а?

— Защо пък да не отида? — отбеляза Уенди и остави чашата си на масата.

— На твое място не бих го направил — отбеляза Харолд. Жена му го изгледа, за да го накара да млъкне, но той не й обърна внимание. — Мисля, че е най-добре първо да се обадиш. Шейн спомена нещо за специални пропуски.

— За купуване на пони? Надали! — отсече Уенди.

После слезе във фоайето на хотела и попита как се стига до въпросния клуб. Оказа се, че клубът дори не е в Палм Бийч, а в Уелингтън, Флорида, тридесет минути път на запад от града.

Върна се в колата си.

Когато стигна до Клуба за поло, установи, че Харолд не я е излъгал — наистина било необходимо да имаш специален пропуск, за да влезеш вътре. Подкупи охраната с последните си налични пари — двеста долара.