Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 210

— Обратно към аерогарата, ако обичате! — каза Уенди.

Шофьорът кимна. Тя се изуми от спокойствието, с което изрече тези думи. Звучеше като робот. Без никакви емоции. Но в това нямаше нищо изненадващо. Вече се чувстваше окончателно умряла отвътре. Без чувства, без душа. Нищо никога нямаше да може да я докосне. Тя беше просто една машина. Единственото, заради което я ценяха, бе способността й да изкарва много пари и да издържа семейството си. Да плаща за прищевките им. Иначе никой от тях не се нуждаеше от нея.

Колата забави покрай портите и Уенди внезапно осъзна, че веднъж преминала границите на Клуба за поло на Палм Бийч, за нея няма връщане назад. „Спри! — извика отчаяно някакъв глас дълбоко в нея. — Върни се! Върни се!“ Но един друг глас я предупреди: „Не! Вече преживя достатъчно унижения! Трябва да теглиш чертата, иначе окончателно ще изгубиш уважението им! Ако сега се върнеш, с нищо няма да можеш да промениш ситуацията. Само ще я влошиш. Няма връщане назад! Само напред, напред с ужасната истина!“

Белите метални врати се разтвориха със скърцане и колата мина между тях.

Уенди се отпусна назад, като че ли се страхуваше да не я види някой. Кое от всички неща би могла да направи по-различно? Какво точно трябваше да каже? Какво са очаквали от нея да каже? Какъв би трябвало да бъде подходящият отговор на реплика като: „Уенди, просто не те обичам! И не мисля, че някога съм те обичал!“?

Де да можеше поне децата да са до нея, да я утешат… Но сигурно и те не я искаха. А дали това е вярно или тя само преиграваше? Не подхождаше ли прекалено незряло към ситуацията? Та в крайна сметка те бяха само деца и просто не искаха да си развалят деня! Тя би могла да остане и да ги види, но не желаеше да стои до Шейн и до родителите му, които непрекъснато я наблюдаваха, сякаш искаха да й кажат: „Та той никога не те е обичал! Как не го разбра досега?!“

А може би също така си казваха: „Господи, какво ли ще направи сега тази вещица? Лоша жена! Сигурно ще отрови живота на сина ни и на децата му! Дано постъпи разумно!“

И онази черешовочервена риза, и онези бели дънки! И кафявите кожени обувки на „Гучи“! Божичко, Шейн е заприличал на тях!

Станал е любител на коне!

А тя не беше такава. Следователно мястото й изобщо не беше сред тях!

Когато частният самолет на компанията се бе приземил на летището в Палм Бийч, тя веднага бе хванала такси до хотел „Брейкърс“, надявайки се да открие Шейн и децата в апартамента им. Вместо това завари родителите му, облечени в бермуди, изпод които се подаваха тлъсти крака, приличащи на неразтопено тесто. Тъкмо закусваха. И когато бащата на Шейн, Харолд, отвори вратата, изобщо не успя да прикрие шока си.

„На бас, че изобщо не сте ме очаквали!“ — помисли си Уенди, а на глас изрече: