Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 209

— Няма, спокойно! Просто ще проверя как е. Вероятно даже още не се е върнала! — И с тези думи Нико набра телефона на Уенди, но той веднага се включи на гласова поща — нещо, което тя прие като доказателство, че Уенди още не се е върнала или че в момента лети.

Колата спря пред изложбения вход на Медисън Скуеър Гардън. Двете с Катрина слязоха и пресякоха малкия площад. Точно пред вратата, отцепена с полицейски кордон, стърчаха двама-трима от известните папараци — кучешкото шоу си бе спечелило славата на супербляскаво светско събитие. Отегчените изражения на лицата им на пръв поглед подсказваха, че и на тях им е писнало, но пък човек никога не знае. Може пък случайно да се окаже, че някой, например Дженифър Лопес, внезапно е развил мания към кучетата.

— Хей, Нико! — подвикна лаконично един от тях и вдигна фотоапарата си.

Нико поклати глава и инстинктивно прегърна дъщеря си, опитвайки се да прикрие лицето й. Катрина само въздъхна, но щом минаха покрай фотографите, се измъкна от прегръдката й.

— Мамо! — изрече тихо тя и метна гневно назад косата си. — Прекаляваш! Вече не съм малко момиченце!

Нико се закова на място и се усмихна неловко на дъщеря си. Почувства неочаквана болка от неодобрението в тона й. Мисълта, че дъщеря й може да я намрази, беше като пробождане от остра кама. Но тя все пак си оставаше нейна майка, а Катрина — нейното малко момиченце.

— Като твоя майка мое задължение е да те пазя! От всичко! И това ще продължи най-малко до петдесетата ти година!

— О, я стига! — нацупи се момичето.

„Боже, скоро ще се целува с момчетата!“ — помисли си стреснато майка й. Не искаше дъщеря й да се замесва с момчета още от сега. Това си беше пълна загуба на време. Тийнейджърите са по правило кошмарни. Като че ли двамата със Сеймор трябваше да я изпратят в девическо училище, на някое по-безопасно място, като например Швейцария… Но как, за бога, щеше да издържи да не вижда дъщеря си седмици наред?!

— Хей, мамо! — подвикна Катрина и я погледна загрижено. — Хайде да намерим татко! — Грабна ръката на майка си и я помъкна напред.

— Чакай малко, миличка! На високи токчета съм! — подвикна Нико и веднага си даде сметка, че звучи точно като собствената си майка. Мамка му! Добре де, и какво от това?! Когато сама станеш майка, няма начин поне мъничко да не заприличаш на своята — борбата с този природен закон е чиста загуба на време. Освен това е приятно да…

— Та ти си буквално родена с високи токчета! — засмя се Катрина и се закова в подножието на стълбите, за да я изчака. — Ти си родена да управляваш!

— Благодаря ти, Кити!

— Нашата Туни със сигурност ще спечели, нали, мамо? — възкликна момичето и хвана майка си за ръка. — Татко казва, че тя е най-красивата малка представителка на своята порода в нашата страна! И ако съдиите не оценят този факт…

И продължи в този дух, изпълнена с въодушевление. Нико кимаше и я слушаше и за пореден път си мислеше колко много обича дъщеря си и какъв огромен късмет има с нея.

21

Шейн беше облечен с бели дънки и червена риза. Но черешовочервено, а не коледно. С малък зелен алигатор върху лявата страна на предницата. Ризата беше пъхната в дънките, които пък бяха прихванати с кафяв кожен колан с нишки в розово, жълто и синьо. Но най-силно впечатление й направи ризата му. Беше сигурна, че до края на живота си няма да я забрави.