Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 196

— Да, наистина — добави предпазливо Шейн. — Родителите ми също дойдоха с нас.

— Страхотно! — възкликна ентусиазирано тя. — Истинско семейно събиране. Толкова съжалявам, че не успях и аз да дойда с вас!

В гласа й се прокрадна сарказъм, но веднага след това вътрешно ахна, едва сега осъзнавайки с пълна сила значимостта на чутото. Всички бяха заминали без нея. Те не я искаха, не им пукаше за нея, не я желаеха със себе си! Сякаш беше единственото дете в класа, което не е поканено на рождения ден на съученичката си, само дето сега усещането беше хиляди пъти по-непоносимо. Болката я изкара от релси, пресуши всичките й съпротивителни сили.

Никога досега не й беше минавало през ум, че всички ще се наговорят да я изолират.

Приседна на ръба на леглото, опитвайки се да се овладее достатъчно, за да продължи разговора.

— И къде сте отседнали? — попита накрая с престорена веселост.

— Мама откри една специална, намалена оферта в „Брейкърс“ — отговори шепнешком Шейн. Незнайно защо прозвуча тъжно.

— О, да, „Брейкърс“! Чувала съм, че там е много хубаво.

— Ами, да. Имат три басейна — отвърна безпомощно той. Тя си пое дълбоко дъх, а носът й се изпълни с влагата на неизбежните сълзи. Стисна очи и уста, като че ли да се опита да задържи мъката вътре в себе си. — Уенди — обади се Шейн, — ти… ами… получи ли…

Няма да му позволи да я занимава с този въпрос — не и когато се чувстваше напълно сразена! Затова побърза да попита:

— Магда там ли е? Мога ли да говоря с нея? — И веднага си помисли колко е отвратително да молиш съпруга си да ти разреши да говориш с децата си.

— Вероятно вече е заспала… — започна той и тя се отпусна отчаяно на леглото. — Но ще отида да проверя — добави той, като че ли изпълнен със съжаление към нея.

— Ало? — достигна след малко до ушите й гласът на Магда, кадифен от съня и въпреки това удивително пораснал.

— Здравей, скъпа! Как си? — запита Уенди, като се постара да демонстрира най-добрия си майчински глас.

— Добре съм. Днес видяхме едно страхотно пони. Дълго е четиринадесет лакти и е тъмносиво. — Всичко това беше изречено с гордостта на новоизлюпения експерт.

— А ти добре ли си? Как са Тайлър и Клоуи?

— Тайлър непрекъснато повтаря, че също искал пони, но той е твърде малък, нали така, мамо? Би трябвало да почака да стане най-малко на десет. Като мен.

— Не знам, Магда…

— Дядо и баба също са тук.

— А къде е Клоуи?

— Спи в моето легло, а Тайлър спи с татко. А ти къде си, мамо? Вкъщи ли си?

— Аз съм в Ню Йорк — отговори Уенди, поколеба се, но после продължи: — Намирам се в един хотел. Татко ти е сменил бравата на апартамента, така че не успях да се прибера у дома.

— Ясно — изрече единствено Магда. И в тона на тази единствена думичка се съдържаше всичко. В нея беше тъгата, разбирането, съчувствието, страхът, безпомощността и едновременно с това отдалечеността от ситуацията. Очевидно дъщеря й знаеше всичко. Знаеше какво става и нямаше абсолютно никаква представа какво би трябвало да направи.