Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 198

20

На първа страница от неделния „Ню Йорк Поуст“ се мъдреше огромно заглавие: „50-ТЕ НАЙ-ВЛИЯТЕЛНИ ЖЕНИ НА НЮ ЙОРК“. А седнала в офиса на Виктори Форд, вдигнала крака върху стъклената масичка и скрита зад същия този вестник, седеше комедиантката и актрисата Глини Рурк.

— Хей, видя ли това тук? Какво ще кажеш? — подвикна Глини и свали вестника, зад който се показа лице като на херувим, което беше в ярък контраст с характера й, сравняван по-скоро с този на питбул. — На първо място е Хилъри, разбира се, защото, що се отнася до властта, никой не може да се сравнява с бъдещия президент на Съединените щати, но аз пък съм номер шест, което вероятно се дължи на факта, че струвам много пари. Тук пише петдесет и два милиона, което, ако питаш мен, не е точно така. А твоята приятелка Нико е номер осем, добрата стара Уенди е номер дванадесет… а ти, хлапе, си номер седемнадесет! Какво тогава правим ние всичките тук, а?! Би трябвало да сме навън и да превземаме света!

— Точно това правим — отговори Виктори, като надигна глава от рисунката си. Глини беше нейна стара приятелка (стара приятелка, с която се виждаха три-четири пъти годишно, но пък винаги бяха много щастливи от срещата си). Беше се появила на първото й модно ревю и с типичния си размах накрая бе настояла „да поздрави шефа“. В онези години Глини беше просто един от многото добри комици, но през последното десетилетие кариерата й беше скочила до небесата със собственото й телевизионно шоу, списание, а сега и номинация за „Оскар“ в раздела „Най-добра поддържаща роля“ във филма на Уенди „Петнистото прасе“. — Само почакай първо да те облечем за наградите на филмовата академия! — добави тя.

— Дрехи, ха! Мразя ги! — отсече пренебрежително Глини и продължи да чете. — Виктори Форд, четиридесет и три… Между другото, нали нямаш нищо против, че са написали и възрастта ти! Според мен да лъжеш за годините си е гадна работа, щото жена, която лъже за годините си, би могла да излъже и за всичко друго, не съм ли права? „Модната дива, която е най-добрата приятелка на всяка жена в Ню Йорк, се кани да завладее и Европа, когато слее двадесет и пет милионната си компания с конгломерата «Би & Си Лук», за да ни дари с още по-шикозни аксесоари към тоалетите й, които обожаваме!“ Хубавичко написано.

— Да, хубавичко. Но не съвсем точно.

— Мамка им! — махна с ръка Глини. — Нали знаеш, че медиите винаги нещо не са разбрали?!

Хвърли отвратено вестника върху стъклената масичка и скочи на крака. Глини беше закръглена жена, даже по-точно казано — дебела, но обладаваше енергията на гимназистка. Като човек беше страхотна, но като клиент представляваше най-големият кошмар на всеки моден дизайнер — към тлъстините й се прибавяше и отчайващата й височина от само някакъв си метър и шестдесет. Но тази сутрин Глини й се беше обадила по спешност в осем, след като разбрала за номинацията си, и се бе примолила на Виктори да я облече. Защото, по нейните собствени думи, Виктори била единственият моделиер, който би успял да пъхне дебелия й задник в „някаква проклета бална рокля“!