Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 197

— Е, нищо, всичко ще се нареди — изрече уверено Уенди, превъзмогвайки желанието си да се облегне емоционално на своята дванадесетгодишна дъщеря, да изстиска от нея някаква информация, да я превърне в свой съучастник в тази драма срещу баща й — или по-точно казано, срещу нея самата. Чувстваше се много слаба и уязвима, но това си беше неин проблем — едно дете не би трябвало да успокоява родителите си.

— Така ли мислиш, мамо? — обади се Магда.

— Да, скъпа, така мисля — изчурулика тя с фалшив оптимизъм. — Кога се прибирате у дома?

— Утре, мамо — отговори Магда. А после, сякаш наистина й бе повярвала, извика: — Нямам търпение да видиш понито ми!

От гърлото на Уенди се откъсна неволно звук — подобно на изненаданото писукане на мишка в мига, в който капанът е щракнал зад нея. Преглътна тежко и каза:

— В такъв случай до утре. Утре сутринта пак ще ти се обадя.

— Довиждане, мамо!

Уенди върна слушалката на мястото й върху телефона. Единственото, за което беше в състояние да мисли, бе как Магда й бе казала, че няма търпение да й покаже понито си — а не, че няма търпение да види нея!

Отпусна се бавно на леглото. Децата й бяха съвсем добре и я мразеха. Чудничко! Трябва веднага да се свърже с адвокат. Ръката й се придвижи бавно към телефона и вдигна обратно слушалката. Натисна бутона за включване и си представи, че набира… Но чий номер? Началникът на юридическия отдел, разбира се… Представи си как става и открива номера му в малката синя книжка, съдържаща важните телефонни номера на важните клечки в „Сплач-Върнър“… Но дали са дали и домашния му телефон? И тя набира номера, но не може да уцели правилните цифри и непрекъснато трябва да почва отново и отново…

Събуди се само час по-късно, скимтейки като пребито кученце. Шейн! Децата! Развод! Яростта се надигна бавно в нея и постепенно набра скорост като изпуснат от контрол влак.

После набра телефонния номер, но без да допусне грешка.

— Хотел „Брейкърс“, Палм Бит. Моля, натиснете 1, за допълнителна такса от шестдесет цента…

— Шейн Хийли, ако обичате!

— Ало? — Тонът му… като че ли бе очаквал това обаждане и се бе ужасявал от него.

— Как можа да смениш бравата на апартамента, Шейн?

— Налагаше се. — Вече бе подготвен.

— Защо?

— Тайлър спи! — Обвинително, като че ли тя съзнателно се опитва да нарани собственото си дете.

— И да ми връчиш документите по развода.

— Ще поговорим за това утре. Когато се върнем.

— Ще поговорим за това сега.

— Заспивай, Уенди!

— Не можеш да постъпиш така! Не става! Не е законно!

— Лягай си, моля те!

— Не ти ли пука, че не бях на себе си от страх? И че трябваше да отида на хотел? Изобщо ли не ти пука за мен?

— Ти не си първият човек, на когото се случва подобно нещо. — И какво, по дяволите, би трябвало да означава това? — И можеш да го преживееш.

— Не мога!

— Лягай си! — Щракване.

А после будуване чак до сутринта, по някое време болезнен сън, а след това позвъняването в пет и сега, и сега, и сега…

Уенди погледна през прозореца на таксито.

Магистрала, ширнала се под сутрешното бледооранжево небе. От другата страна на реката слънцето галеше върховете на небостъргачите на Манхатън, обливайки ги целите в злато. Тя потрепери. Очертаваше се хубав ден.