Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 192

— Уенди Хийли? — попита той.

Господи, ето го! Вестителят на лошите новини! Да, значи през цялото време е била права. С Шейн и децата наистина се е случило нещо лошо! Коленете й се разтрепериха от страх.

Не успя да каже нищо.

— Вие ли сте Уенди Хийли? — попита отново мъжът. Гласът му беше мъхест — от онзи тип гласове, които биха имали препарираните животни, стига да можеха да говорят.

Тя само успя да кимне.

— Благодаря! — изрече той и й подаде един плик.

После се обърна и изчезна в тълпата. Напълно объркана, Уенди го разкъса.

„Щат Ню Йорк, Пробация и Разводи, Хийли срещу Хийли — зачете бързо тя, като прескачаше редовете. — Призовка за развод… обвинение в изоставяне… Децата да останат под опеката на законния си баща, Шейн Хийли, до последващо решение на съда…“

Изпълни я такова мощно облекчение, че едва успя да се задържи на крака. Значи децата не са мъртви! Или поне доколкото й е известно. В крайна сметка — нищо сериозно, просто поредният тъп номер на Шейн.

Дано пропадне вдън земя!

Внезапно към нея се втурна шофьорът и я пое в ръцете си.

— Това е истински удар под пояса! — изрече възмутено. — Да връчиш на съпругата си документи за развод точно в момента, когато слиза от самолета! Ако знаех какво се кани да направи онзи тип, нямаше да го позволя!

— Ммммм — кимна тя. Не може да е чак толкова сериозно, нали? После заяви: — Няма значение. Това не означава нищо. Просто поредният проблем, с който ще трябва да се справя. Съпругът ми е напълно луд.

Шофьорът й помогна да се качи в колата и заяви:

— Ако ви трябват кърпички, точно пред вас има една кутия!

Тя просто поклати глава. Няма да плаче. Едно от най-удивителните неща в живота бе как точно в подобни моменти сълзите отказват да рукнат. Вместо тях в главата й се настани мрачна, отчайваща празнота. Ясно. Значи ето защо Шейн не вдига телефона. Страхува се.

Всичко беше прекалено призрачно и жалко, за да бъде описано с думи.

Нощният пазач я изгледа странно, когато я видя да влиза в сградата.

— Съпругът ми вкъщи ли си е? — попита тя.

Пазачът отвърна поглед, а после сви рамене и я изгледа леко враждебно, като че ли очакваше тя да му се развика и я предупреждаваше да не го прави. После отвърна:

— Нямам представа. Мисля, че всички заминаха някъде за уикенда.

Някъде ли? Не е възможно! Не и след всичко това! Сърцето й затуптя ужасено.

— Мислите или знаете? — попита тя, като натисна бутона на асансьора.

— Днес не съм ги виждал. Но вчера след обяд всички се изнизаха оттук с куфари. Повече нищо не знам.

Вратата на асансьора се отвори към слабо осветен коридор с циментова мазилка. От двете страни имаше по една врата — вдясно беше нейният апартамент. Докато вървеше по коридора, имаше усещането, че се намира извън тялото си, че следва сценарий, написан от някой друг. Вратата на собственото й жилище й се струваше непозната — нещо, което също изглеждаше по-скоро неизбежно, отколкото изненадващо. Когато извади ключа си, за да го вкара в ключалката, забеляза, че бравата е съвсем нова — медна и блестяща. Цялата сцена се разигра предварително пред очите й на забавен каданс — ще се опита да си отключи, но ключът няма да влезе, а после тя объркано ще се зачуди дали не е сбъркала вратата и ще опита друга, а после ще й просветне, че Шейн просто е сменил бравата. Все пак реши да пробва ключа — той стигна до средата и повече не влезе. И просто за да изчерпи всички възможности, Уенди действително отиде до другия край на коридора, за да пробва другата врата. Там също нищо не стана. В последен отчаян опит тя натисна ключа си в новата брава.